За поезията времето не съществува казва ИВЕЛИНА НИКОВА

ИНТЕРВЮ С ИВЕЛИНА НИКОВА

1. По професия си счетоводител. Как се съчетават счетоводните сметки с римуваната реч?
Отговор: Любовта към поезията се зароди в мен от първите ми ученически години и до днес продължава да владее сърцето ми. От друга страна, приятелството ми с цифрите е моята гаранция за сигурност и баланс в живота ми. Един от недостатъците на професията ми е малкото свободно време, но мисля че съумявам да съчетая ежедневието си на работеща омъжена жена и майка с писането на стихове.

2. Какво е за теб поезията?
Отговор: Ако трябва да опиша поезията с една дума, бих избрала „ свещенодействие”. За мен тя е спасение, начин да се съхраня като личност, а защо не и път към щастие. Стиховете са крила, които ме откъсват от реалността.

3. Кога един пишещ човек може да се нарече ПОЕТ? А ПИСАТЕЛ?
Отговор: Всеки човек още в ранна възраст се научава да чете и пише. Всеки може да подреди няколко думи на белия лист, пък било то и с рима, но това не го прави нито поет, нито писател. Последното е призвание и се равнява на дишане.

4. Талантът е дар, но само той стига ли ?
Отговор: За истинския поет думите са бяло брашно, а талантът е онази жива вода, която способства да бъде омесено тестото. Тесто, което ще се превърне в хляб, който засища човешките сърца. Изисква се време, труд, огромно желание и майсторлък.

5. От къде идва интересът ти към фолклора и присъствието му в творчеството ти?
Отговор: Във времена на икономическа,духовна и демографска криза все повече имаме нужда от завръщане към родовите си корени. Втората ми стихосбирка „ България в сърцето ми” се роди от болката ми по накърнената ни национална гордост. Ние като че ли забравихме за славното си минало, за това че като държава нямаме нито едно пленено българско знаме по време на всички войни, в които сме участвали. Ще ми се всеки да се гордее, че е българин.

6. „В тебе аз ще остана” обещание ли е или орисване?
Отговор: Нека е орисване, прошепнато от Ерато!

7. Към кого е насочено посланието в заглавието на новата ти книга?
Отговор: Защо не към всеки читател, пък било то на 5 или на 105 години. За поезията времето не съществува, но само най-силните, най-стойностните произведения остават. В този смисъл, ако дори един човек ме запомни с едно мое стихотворение, аз ще бъда щастлива.

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!