Системата не работи

Образователната система е най-силния коз на манипулаторите и те много добре знаят това

Който владее младежта е спечелил битката, която се води от векове и еони. На тях не им е нужно да има личности, а роби, които да не мислят много и да се водят по тълпата, която владеят тотално, с „трябва“ и „не трябва“. За това помагат и родителите, първите авторитети в живота на децата и задават програмата още в утробата на майката, която е рожба на Системата.

И да искат, не могат да предадат нещо друго, извън Матрицата. Освен, ако са осъзнати и виждат цялата картинка и правят паралелно, собствено образование, и предлагат на децата да правят сравнение с това, което им се предлага от обществото и самите тях. За това помага примера, който дават с начина си на живот. Едно изследване на Норбеков за отличниците и с по-слаб успех, успяващи са вторите, защото те са бунтари по природа и не приемат да наизустяват неща, които вътрешния им глас казва, че са излишни. Така си отварят умът за полезни неща и го подчиняват, да им бъде слуга, а не господар, който се доказва от живота, че е лош, като такъв. Научават се да мислят и най-вече да си задават и отговарят на въпроси, които изникват, и си създават мисловен модел, който работи за тях, проверявайки го на практика.

Разбират, че проблемите са създадени от самите хора и Системата, и опитвайки се да ги решават, живота им минава в това състояние – на проблем, реакция, решение. А всичко е много просто – научават да не се вълнуват излишно и да си гонят целите, които неизбежно са избрали и усещат, как всичко се подрежда от само себе си. Защото са избрали да бъдат себе си и не се отклоняват от този избор, който им дава неусетно връзка с информационното поле и енергийния синхрон, който работи за тях.

Така че, родители, не ограничавайте децата си в нищо! Те знаят, какво е най-добре за тях, защото са разбрали или се учат да разберат, че няма нищо страшно, човек да греши, защото грешките са нещо позитивно и са част от процeса на развитие. И постепенно премахват цялото погрешно мислене, което обществото е програмирало в тях, чрез пагубното образование и различни „авторитети“ и го заменят с любов към себе си и другите хора, които са като тях, изключителни, но не го знаят. Така научават, че не са грешни, както религията насажда. Че животът е низ от избори, грешки, уроци и възможности за развитие и успех! Според много средностатистически изследвания, човек усвоява около 5% от информацията, която получава в резултат на средното и висшето образование. Всеки механизъм работещ с такъв капацитет на полезно действие отдавна би бил признат за негоден.

Фабриката за послушни специалисти, каквото представлява съвременната образователна система, обаче продължава да работи. Това наистина е фабрика със строги планове за обучение за няколко години, разписание по месеци, седмици и дни. Дори всеки учебен ден е разпределен на няколко урока по съвсем различни дисциплини, като че ли човек е телевизор, който е в състояние да превключва от програма на програма. Предполага се ,че випускниците като краен продукт на тази фабрика, чиято суровина се явяват малките деца, трябва да отговарят на два параметра.

Да овладеят набор от информация определен от училищната програма и да разберат устройството на социалното общество, за да могат по-лесно да се впишат в него. Независимо от постоянния контрол на качеството и многото тестове и изпити, които учениците преминават по време на обучение, фабриката за послушни специалисти явно не изпълнява задачите си. Резултатите от многобройните анкети проведени сред учениците говорят за незнание на елементарни факти от историята и културата. За тях най-важна се явява дипломата за образование и “необходимите” връзки. Знанията и интелектът са 1% от необходимите условия, за да стане човек успял. В Япония учителите са задължени да преминават курс по самоотбрана. В Англия наемат затворнически надзиратели за охрана, а в много страни на децата се дава Риталин – силен транквилизатор, без който нито учителите, нито родителите могат да се справят с тях.

Всичко това е резултат от “промишления” подход властващ във възпитанието и образованието през последните 200 години. Но този подход е изкуствен и природата на детето се бунтува и въстава срещу него. Човек трябва да се възпитава и расте. Не да се “стругова” и да му се придава определена форма, а да се създават условия за свободнао творческо развитие. Свободата не означава избор на развлечения след училище, а съвместно търсене с учителя на форма за учене. Детето трябва да учи това, което му е интересно. Тогава то по-бързо усвоява материала, по- лесно вниква и се ориентира.

Задача на учителя е да го заинтересова така, че двигател да бъде детското любопитство – заложена от природата познавателна програма, която се включва чрез емоции и учене като в игра. З а съжаление “промишленият” подход бързо убива творческото начало, без което интересът към науката се превръща в успешно вземане на изпити. Известно е, че децата бързо възприемат лошите привички, нравоученията на възрастните преминават покрай ушите им.

Възрастните говорят за честност и доброта, но децата виждат, че преуспяват хора със съвсем други качестава. Учителите не са искрени, а децата безпогрешно усещат фалша и разбират какъв е човек, а не какво говори. Загубвайки доверието на ученика, учителят губи и влиянието си върху него . Връстниците имат по-голямо влияние върху съучениците си. Затова е добре да провеждат уроци, а не да учат другите на лоши неща .

Не е необходимо да има изпити, проверки, оценки, да се създава атмосфера на нервност и съперничество. Всеки учител знае колко са научени учениците му. Вместо да се забранява на учениците да подсказват, по-добре е това да се поощрява. Не трябва децата да се делят на успяващи и изоставащи. Атмосферата на дружба е много по-важна от успеха.

Човек, който завършва училище в нашето напрегнато време, трябва да има открито, доброжелателно общуване. Трябва да може да създава връзки с другите хора, да разбира себе си и да преценява своите и чуждите интереси. На това трябва да се учи в своето детско общество и за това трябва да има сборни групи по възраст. Не трябва детето да се праща в училище от което се страхува и ненавижда. От това го очаква само отвращение към образователната система, лоши навици, психически травми и промяна в нагласата.

В същото време спокойната и доброжелателна атмосфера на приятелство и уважение към ученика са най-добрите гаранции за добро образование.
Източник: djadjo.blog.bg/

Ние от Blife.eu ще добавим, че системата не работи, а сега става още по-трудно когато тя трябва да се адаптира към мултикултурен асортимент! Училищата са с много занижено отношение към редът и дисциплината, който са в основата на възпитанието! Чалгата е превзела коридорите, а нарко дилърите – дворът! Няма и родителски контрол! Най-ценното децата на една нация са хвърлени в една зверилня, която ги учи на агресия, а тази агресия ще се върна на нас родителите и на самата система!

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!