Ако имаше точно днес на 24 МАЙ двамата братя Кирил и Методи бяха сред нас !
Какво ли днес биха прочели в нашата преса за кой са умрели и кой, коя и как я нафакал и де е Азис с кой го видели да се прегръща и кой пред коя кръчма повръща !
За Църквата и загубените души, за политици няма да спорим нито в таз статия да говорим !
Тук има сила една, покорила половината страна, казвам половината щото в гетата тя не вирее !
Наистина дали са ни четмо и писмо и как звуците в реч да превърнем, как от маймунското да се отвърнем и заедно с Буквите и Бориса вяра ни е дал да сме велики и горди и да сме просто грамотни !
Но да прелистим лист от днешната преса и какво да научим в ХАЙ ЛАЙФА – еди коя си била като принцеса!
Методи попита Кирила брата тази дума на мен ми е непонятна, а брат му смирено му каза, че е вносна и други са я донесли и заедно с нея и много други думи нам не известни !
Методи поклати глава, почеса брада и пръст си наплюнчи и листът обърна и пред него на снимка гола жена без свян и по душа изглеждаше мръсна, но пък Кирил леко глава си извърна и рече му той: „Братко Методи това е сатанинско, нима ние им дадохме слово за да говорят и писмо да се помни всеки, който е казал мъдри слова, но уви не виждам такива в тази тънка префинна хартия пишат само за тея и за уния, хвалят се с лъскави карети и каква е тази дума минети !
Тук ние посяхме една вяра, една сила, която по света да няма мяра, а какво са сътворили нашите наследници клети, какво ще оставят за синовете си техните чеда?
Нищо Българско и родно, нищо с което да се гордеят техните деца, нищо с което да се разбере, че тук е България страна на силни Мъже и красиви жени, страна постлана с кости на хиляди войни и полята с милиони сълзи!
От таз страна словото се разсели по други и незнайни страни и ширини, а тук нищо не пише за тези славни дни !
Прелистват днескашната преса и търсят думи в редовете за Бог, за България, за вековете, но няма нито дума, нито една за тези славни времена, а чета за ЧАЛГА, болести и смърт, на еди коя си магистрала катастрофа !
„Кирил кой смени с таз пумия чистата бяла премяна на Българките с венец вплетен в косите, кой е този Митьо очите“?
Методи се чуди и мае какво да направи, как да утеши сълзите на брата си Кирил и как да преглътне своята топка в гърдите !
„Та ние им дадохме четмо и писмо да бъдат първи в светът по тези земи – умни и грамотни, а те са затрили светлината и са я сменили с чужди миражи, алкохол и леки жени“ !
Методи обърса сълзите и тогава продума „Ех, да беше тук и Крума и неговата тежка дума! Дали един от тези щеше да има крака и ръце, дали един от тези, който пеят доко, доко езикът му не ще да прободе?
А колко хора много просят протегнали ръка с чашка за стотинки в ръка и не би се смелил над никой“! каза Кирил за Крума.“Не са хора вече, а зверове забързани в своите ядове!
Никой на никой веч май не помага, никой! Не нямат си род ни чест нито вече държава“!
твърдо каза Методи и погледна към небесата и каза „Господи за тази България Буква по Буква, ченгел по ченгел градихме Държава и не може това да е вярно! Кажи ми Господи, че това е Измама“!
И чу се глас от небесата „Не е измама!
Всичко е истина, тук вече няма държава“!
Кирил потресен наведе глава и каза „Братко Методи дай ми ръка“ и усети той, че светът се върти, но сили му вдъхна на брата ръката и каза „Тук е по-страшно и от онзи арабски град Рака !
Останах без дъх братко Методи някога тук навсякъде гъмжеше от хора с дрехи бели, с цветя и с нашите портрети пееха „напред науката е слънце, която в душите грее“, а днес не виждам дори един пълен тролей!
Къде са людете, който манифестираха всички под строй, къде са децата с бели ризи и коси на платки с панделки бели! Невиждаш ли“, каза Методи „виж ги в парка рошави и надебелели“!
Невежеството е най-голямото зло братко Кириле и то е се е разпростряло като чума заразна и поваля ги всички, само че по-бавно !
История славянобългарска си има своят край и той е днес на 24 МАЙ! Да си вървим няма вече род и Родина, няма вече нация нито страна и няма я вече тази велика България останало е само някакво жалко племе в тази Чалгария!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.