Стефан Пройнов: Вижте как през Средновековието са се борили срещу фалшификаторите

Документите говорят: Стефан Пройнов ето как през Средновековието юристите, банкерите и търговите са се борили срещу фалшифицирането на документи.

Стефан Пройнов: През годините са идвали при мен немалко древни ръкописи, иманярски карти за да поискат моето експертно мнение дали даден документ е автентичен.
Смея да твърдя, че в желанието си да съхранят даден документ, често невежеството ги води към влошаване на състоянието на папирусът или пергаментът.

Стефан Пройнов: Искам да се обърна към всички, който третират пергаментовата материя с парафин или кисилинни и други силни основи, че това е органична материя, която пагубно се повлиява от досег до такива съединения.
Съхраняването на такива документи също е важно, защото светлината, влагата и мръсните ръце са най-големият враг.

Стефан Пройнов: Виждали сте реставратори и музейни експерти по телевизията, които показват древни артефакти. Виждали сте нумизмати, които показват скъпи монети.
Какво е сходното според вас между монетите, предметите и древните книги?
Аз ще ви отговоря – сходното е, че всеки, който се занимава с антични артефакти или монети има уважение, култура и отношение към материята и използва бели стерилни ръкавици.

Стефан Пройнов: По пръстовите ни отпечатъци се събира почти цялата менделеева таблица, агресивни химикали, масла, пот, соли, киселини и всичко това ние го прехвърляме на обекта, който пипаме.
Виждали сме по криминалните филми как до всичко, което се докосваме оставяме отпечатъци, който криминалистите търсят и намират дефакто оставяме отпечатъци и по монетите и предметите, а най-фатално въздействие на тези отпечатъци имат върху документите.

И ако монетите са от метал то средновековните документи са направени от животинска кожа, която е органична материя.
Органичната материя най-силно се повлиява от мръсотията.
Вижте как се променя един документ на който външната страна е била изложена на силно въздействие на тези фактори, който изброихме и как вътрешната страна е далеч по-запазена и е в оригиналният си вид.

Виж снимка 1.
Стефан Пройнов: Ще наблегна на три от факторите за защита през средновековието.
1-вият е изработката на самата пергаментова хартия.

Днес когато разполагаме с модерни методи за анализ установяваме, че повечето документи са написани на пергамент, направен от овча кожа. Това става възможно след обработка на малка част от документа и в лабораторни условия се изолира протеинов колаген, което показва, че пергаментът е направен от овча кожа.
Смятало се, че най-често срещаният вариант е телешка кожа, но анализите водят, че овчата кожа е далеч по-надеждна за защита от фалшификации.
Овчата кожа съдържа голямо количество липиди, повечето от които се отстраняват по време на производството на пергамент. Написаното на такъв пергамент е много трудно да се изтрие и надраска без следи.

Стефан Пройнов: Тук е моментът да се обърна към всички фалшификатори, които използват белина, или чай и кафе в стремежът си да манипулират карти за скрити съкровища или други документи. Няма как да заблудите опитното око или експертната оценка на хората работещи в лаборатория, на хората използващи най-съвременни прецизни уреди и технологии с манипулации с подръчни материали от вашето домакинство. Глупаво е и обидно да си мислите, че можете да заблудите някого.

Стефан Пройнов: Мога да заявя, че при овчата кожа има най-голямо съдържание на липиди то варира от 25-30% до 50% понякога и повече зависи от технологията и качеството на обработка през която е минал пергамента зависи и масата на сухата дерма.

Мога да дам сравнение с Говеждата кожа където съдържанието на липиди е 2-3%.При говедата има значение породата и дори надморската височина където са отгледани в различните региони по света има различни технотонни породи животни и самата кожа има различен естествен цвят, еластичност и дебелина. Това го знаят и производителите на Ламборгини преди години отглеждаха на специална надморска височина специални говеда на който кожата им бе по червеникава като естествен цвят за да не се третира с химикали.
Така на практика експертите посветили много време в анализ и изучаване на древни ръкописи и документи могат само с разгръщането да познаят от къде е произведена кожата.

Стефан Пройнов: Съдържанието на липиди при козите кожи е малко високо и там се наблюдава 3-10%.

Стефан Пройнов: Искам ясно да подчертая, че тези проценти на съдържание на липиди са при крайният продукт голям процент от натуралното им естествено съдържание намалява след редица обработки със сапун и множества изплаквания по време на процесът на обработка на кожата.
Кожата минава през различни стадии на варенето, бръснене и третирането със сапунена вода и най-накрая се обезмаслява за да бъде годна за писане.

Именно, ако знаете какво да гледате под микроскоп виждате слой от дермата, разделен на тънки влакна от горния папиларен слой и по-големи влакна от долната ретикуларна дерма на практика в сърцевината си пергаментът съдържа повече липиди, които го правят по-устойчив на прегъване и износване.
Юристите през средновековието са знаели това и затова над 75% от документите са били написани на овча кожа.

Един от признаците на опит за манипулация през древността и сега се наблюдава по време на обработка се отстранят големи количества липиди, между дермалните слоеве и пергамента се образуват кухини, които лесно се разслояват.

При опит за отстраняване на мастилото един от слоевете неизбежно е бил повреден. Появява се място, което показва, че текстът е променен.
Бели петна и старо мастило в порите са признак, който добре се забелязва под микроскоп както и когато има надраскване на горните слоеве.

Един добър симптом, който се наблюдава при надписването остават места където мастилото не се поема, има прекъсвания на шрифта както и размазвания това е ясен белег на доработване на мястото, защото в сърцевината си пергаментът е с по-високо съдържание на липиди и е мазна самата среда и мастилото не може да се нанесе.
Именно една от причините писарите, юристите в средновековието да използват овча кожа.
Манипулациите при козята и говеждата са далеч по-лесни затова са я избягвали.
Стефан Пройнов: Няма да влизам в детайли за да не събудим фалшификаторският дух на иманярски карти, които се търгуват на черният пазар за суми 15-20-30 хиляди долари, чувал съм и за по-големи суми плащани в близката ни съседка Турция и у нас дори.

Следващият пример, който искам да посоча е така нареченият сух печат, който обикновено е поставян в горният ляв ъгъл при документите, но съм виждал и на други места както и по няколко различни печата.
При овчите кожи по-слабо проявен заради еластичността на сърцевината, но при говеждите и козите кожи е по-силно изявен.

Обикновено се слага при документи от нотариалната кантора където се издава документа предимно на такива където става дума за имотни делби, наеми както и на такива, който са за майсторска степен, грамоти и за свидетелства за право на стопанисване или прилагане на професия при лекари и други, който са имали административна регионална регистрация, но има и такива, които са удостоверявали от къде е издаден документа служби, абатства, кралски двор и ред институции военни, ако щете.
Този тип сухи печати се използват и до днес.

Стефан Пройнов: Според мен тази защита е много надеждна за да надживее времето си дори така нареченият воден печат по банкнотите и днешните ценни книжа води началото си от тези сухи печати.
Сухите печати не търпят корекция и манипулиране и затова са надживели времето си и са актуални като средство за защита и днес.

На трето място са печатите, който са прикрепени към самият документ.
През средновековието се използват различни лични печати като големина и вид материал.
Най-широко са използвани оловните в по-ранни времена, а по-късно обаче са изместени от восъчните.

Има такива от злато и сребро, но те се използвани само за специални договори, декрети и укази предимно владетелски.
Цветовата гама на восъкът варира през различни диапазони от светло червени през тъмни и пурпурни до тъмнокафеви.

Твърдостта също е различна на восъкът и опитните познавачи щом видят един восъчен печат могат да преценят веднага дали е от дадена епоха, или място, няма да влизам в конкретика и да се обосновавам кое как и защо се гледа поради понятни причини.

Стефан Пройнов: Истината е, че фалшификатори е имало от както има хора, които са се стремили да натрупат облаги материални или други за себе си или задруги лица. Има фалшифицирани исторически документи, които променят не една съдба.
Има и такива, който поругават и националната гордост и чест на знаменити личности и нации затова ние трябва да се борим срещу фалшифицирането във всичките му аспекти.

Стефан Пройнов: Винаги съм обичал да повтарям, че две мнения са повече от едно, а три мнения са повече от две.
Когато не разбираме нещо добре да се допитваме до хора, които са експерти по дадената материя, аз го правя, правете го и вие.
Защото във всеки от нас свети искрата на познанието, родолюбието и патриотизмът. Апатията, невежеството ни понякога загасят искрата вместо да я превърнат в пламък. Пламък, който свети. Малцина са тези, които виждат пламъкът в другите. Още по-малко са тези, които поставят пламъкът за пътеводна светлина в живота си. Единици са тези, които превръщат своят пламък в голям огън, който разпалва хиляди и милиони души и сърца.

Стефан Пройнов: Искам да попитам трябва ли да позволим фалшификаторските предмети, монети и история да загасят пламъкът сърцата и душите на тези, който озаряват с делата си и личният си пример нашият път?