Единствения успешно реализиран проект на министъра на отбраната Николай Ненчев е да пресъздаде модела „КОЙ” в собственото си ведомство и да създаде умален вариант на Делян Пеевски, като мащаб на властта, а не по физически показатели- тук има пълно сходство. В образа на Делян Пеевски се превъплащава директора на дирекция „Отбранителна аквизиця”, човека на всички мутри – Венислав Цанов. Този човек има едно безценно качество – добре разнася куфарчета с комисионни, за попълване на партиини(социалистически или земеделски) касички, но от това нещото, което по – добре прави е да попълва собствените си банкови сметки. Той има типичния маниер на бързо забогатял човек от зората на демокрацията, който демонстрира свръх лукосозен начин на живот и недосегаемост. Доказателство за всичко по – горе казано може да се види всяка сутрин, при започване на работният ден на Министерство на отбраната, когато „негово величество“ Венислав Цанов пристига с лъскаво „Бентли” (което не е от автомобилния парк на ведомството), спира по средата на улицата, задръствайки движението и прилежен шофьор му отваря с лек поклон вратата, облича му палтото и подтичва около него с чадър, за да заслонни благодетеля си, докато изнервени шофьори свиркат с клаксоните. На такова обгрижване не се радва дори и „Тиквата”. Не задаваме въпроса, от къде може един държавен служител с директорска заплата да си позволи такова внимание, това е работа на други органи. По интересен е факта, че ако един обикновен човек, отишъл да изкарва заплатата си, за да изхранва семейството си е принуден да слугува на едни бързо забогатял „бей”, то това „обгрижване” и лакейническо поведение той получава и от хората, които по йерархия му се водят шефове в лицето на „министър“ Ненчев и човека, който управлява цялата администрация на ведомството, постоянния секретар Добромир Тотев. Съвсем скоро ще дойде деня, който ще видим как единия му облича палтото, а другия му носи чадъра. Министър Ненчев всячески се опитва да задоволи жаждата за власт и пари на Венислав Цанов.
Да прави обществените поръчки за закупуване на военна техника му се видяха малко и не достатъчно, той реши да увеличи своя периметър на действие и дружно двамата му придворни го организираха и изпълниха, в рамките само на няколко дни без консултация на експерти или поне на част от политическото ръководство, което комай беше и коалиционен партньор. Та тази сговорна дружина реши с поправка на Устройствения правилник да събере под една шапка, две ключови и доходоносни дирекции в министерство на отбраната, които по своята същност нямат допирателна – „Ивфраструктура на отбраната” (която отговаря за имотите на армията) и дирекцията „Отбранителна аквизица” (там са обществените поръчки).Познайте КОЙ е „Главния директор“???.
Първоначалната им идея е била да ги изнесат в отделна агенция по закона за администрацията, но са стигнали до извода, че докато я организират и за работи ще отнеме много време и така ще се забавят комисионните. Събирайки ги в една дирекция всичко ще стане бързо и няма да губят ценно време и излишен ресурс. Стандарта на живот трябва да се поддържа висок – за коли, скъпи курорти и още и още всичко…
Мислите на Венислав Цанов са заповеди за Ненчев и Тотев и те правят всичко възможно да ги сбъднат преди той да ги е изрекъл, затова не официално, но с дадени точни указания, от т.нар. големи началници „Института по отбрана” трябва да осъществява стриктно желанията на Цанов. Ролята на този институт е да изготвя всички технически спецификации, които са необходими , за да се обяви обществена поръчка. Не е тайна за никого, че те се правят предварително, така че да отговаря предварително избраната фирма и да спечели безпрепятствено. Съвета по въоръжения след това чинно я узаконява и всичко е законово и одобрено от много хора, така че да се размие отговорността. Това обаче не достатъчно на „Военния Пеевски“,иска и още ,и още! Поискал е официално да му се делегират и кадрови въпроси, но за това във следващата част…
Очаквайте продължение!
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.