снимка АП
През 1987 година външният дълг на Америка нарасна до 246 милиарда долара
През 1987 година външният дълг на САЩ нарасна до 246 милиарда долара. На 19 октомври 1987 г. Уолстрийт рухна катастрофално! При възникналата ситуация САЩ можеха да бъдат спасени само от чудо. И чудото се появи в образа на Горбачов. Горбачов, спасявайки икономиката на САЩ, погуби икономиката на СССР. Искате ли да научите как?
През януари 1987 година бяха премахнати ограниченията във външната търговия — тези ограничения, които защитаваха от срив вътрешния пазар на СССР. Без такива ограничения вътрешният пазар на СССР не можеше да издържи и един ден — с неговите смешни цени на храните и стоките за народно потребление спрямо тези на външния пазар. И изведнъж беше разрешено на предприятия и частни лица да изнасят в чужбина хранителни продукти, суровини, електроника, енергия, продукция на химическата промишленост — с други думи: всичко!
Сякаш мощен ураган премина над огромната територия на СССР и мигновено изсмука от страната всички материални ценности. Щандовете в хранителните магазини и магазините за промишлени стоки опустяха.
ОГРАБВАНЕТО НА ЗЛАТНИЯ ЗАПАС
На 21 юли 1989 г. с новите Митнически правила бяха премахнати всички ограничения за износ от СССР на злато и скъпоценни камъни. Седемдесетгодишният труд на съветската митница беше унищожен в един миг. Златото в невероятни до тогава мащаби се изхвърляше на вътрешния пазар, а след това, закупено по вътрешните за СССР цени, се изнасяше зад океана.
„Московский комсомолец“ описа търговията със скъпоценности в онези дни по следния начин:
„Ярка картина на възбуда, бушуваща стихия, многократно надвишаване на нормите за продажба на бижутерски изделия за сметка на Държавната съкровищница… Щурм на бижутерските магазини, Държавната съкровищница е бомбардирана с писма, настояващи за нови доставки на злато и скъпоценни камъни …“
Вестник „Известия“ тогава настояваше в борбата с опашките за злато и диаманти „да се използва такъв мощен ресурс, какъвто е Държавния златен резерв“. Вестник „Съветска култура“ призова изобщо да се премахне една такава бариера на пътя на износа на златото, каквато е митницата.
След известно време Г. Явлински разтревожи пресата с изявлението си за изчезването на златния резерв. Но много бързо утихна.
И колкото по-нататък – толкова повече!
През същата година от частни лица зад граница бяха изнесени 500 000 цветни телевизора и 200 000 перални машини. Едно чуждестранно семейство само през 1988 г. е изнесло: 392 хладилника, 72 перални машини и 142 климатика. А служителите на само една от стотиците хиляди чуждестранни организации – 1400 ютии, 138 шевни машини, 174 вентилатора, 3500 сапуна и 242 кг прах за пране — същите тези, които по настояване на народните депутати бяха закупени с валута уж за съветските хора. Това са данни, които по онова време са се промъкнали случайно в пресата.
Само през една от хилядите митници на СССР частни лица са изнесли само през 1989 г. дефицитни стоки с тегло над 2 милиона тона.
Без остатък беше изнесена продукцията на Красноярския комбинат за памучни изделия: един хубав чаршаф в онези времена струваше 5 рубли, а плик за одеяло — 8 рубли. Износът на тъкани зад граница нарасна с повече от 3 пъти. А памучните тъкани — почти 4 пъти, ленените — 7 пъти. Това са данни само за държавния износ. Но частният износ значително надвишаваше държавния! При това, беше невъзможно да се установи точния размер на износа — пак „Известия“ тогава написаха:
„Нашата държава е една от малкото в света, в която не се води митническа статистика“.
Какво е „чудото на Балцерович“, за което говорят различни „експерти“?
Американските експерти предложиха на Балцерович – (организатор и идеен вдъхновител на полските икономически реформи) да изостави производството в Полша и нормалната търговия, и изключително да поощрява дребната разносна търговия. Т.е. да се декласира трудовото население на Полша и то да бъде превърнато в „народ от спекуланти“.
И всичките тези декласирани елементи — (милиони и милиони), налетяха като скакалци на Съветския съюз и започнаха да изнасят всичко, което можеха да вземат – от вносни мебели …до тубички с паста за зъби – с тонове. В онези дни на Конгреса на депутатите избухна скандал и викове за липса на паста за зъби. И на дерящите своите гърла народни депутати така и не им мина през главата да се замислят за причината. Те просто взеха решение да се закупи от чужбина паста за зъби за 60 милиона долара. Кого обогатиха тези 60 милиона?
Във Франция, откъдето беше закупена, пастата за зъби струваше 15 франка. В СССР тя се продаваше по 1 рубла. Разбира се, цялата тази паста за 60 милиона долара в един миг се оказа отново зад граница. В Полша я изпращаха в пратки от по 500 туби, но количеството на тези пратки — директно във фабричната френска опаковка (!) и без никакви ограничения. Тези опаковки се извозваха с пълни автомобилни багажници; с цели влакови купета; с контейнери на корабните палуби!
Френските парфюми се извозваха в сандъци — 40 рубли за флакон от тази страна на границата — и 80-100 долара от другата страна. След това през Полша ги прехвърляха в Германия и по-нататък — но вече по европейски цени.
Влачеха всичко и както мравките оставят само голия скелет от мощното тяло на лъва, така и тези „пирани на Балцерович“ оставиха на съветските хора само празни щандове. Няма нито един предмет за потребление — (от хранителни продукти … до техниката), които да не се изнасяха.
Ние трябваше тогава да се замислим: къде отиват стоките и продуктите? Нали промишлеността продължаваше да работи в тези години още на пълна мощност.
„Ленинградска правда“, 1992 г.:
„В СССР към 1990-91г. ежегодно се произвеждаха по 38 метра платове на човек. От тях 75% от световното производство на ленени тъкани, 16% — вълнени, памучни — 13% и копринени — 12%. Само официалният износ (т.е. на държавата и представителствата) възлиза на 50% от ленените и 42% от вълнените платове“.
Но в тези данни не е включен износа на отделните частни лица. А те, като скакалци, изнасяха всичко, което успееха да откъснат!
СССР произвеждаше 21,4 % от световното производство на краве масло (населението на СССР се равняваше на 4,88% от населението на света). Производството на масло непрекъснато се увеличаваше, но в резултат на неговия износ бяха въведени купони. На един жител на СССР се падаше 26% повече краве масло, отколкото на един гражданин на Великобритания. Но въпреки това в СССР в магазините нямаше масло, а във Великобритания можеше да се купи без проблем. Не е ли странно?
Статистиката отчиташе потреблението вътре в СССР на всичкото това масло и месо, което се изпращаше в складовете на търговската мрежа. При продажбата на масло и месо никой не изискваше паспорти, и всичките количества, купени в СССР, но изнесени извън неговите граници, се отчитаха като нарастване на благосъстоянието на съветския народ. А всъщност много тонове масло и месо, предназначени за търговията, заминаваха направо от складовете, заобикаляйки магазините, и се извозваха извън страната — с контейнери по море, с влакове и автотранспорт по сушата и със самолети по въздуха.
А статистиката отчиташе, че всичко това е изял ненаситният съветски народ.
В края на 80-те — началото на 90-те години всичко изчезна!
Чорапи и хладилници, мебели и ютии, телевизори и чинии, бельо и перални машини! Колбаси и риба, захар и зърнени храни — всичко беше изядено от налетелите скакалци! Алуминиеви съдове, чаши и лъжици се изнасяха като евтина и най-ценна суровина, вече преминала най-енергоемкия и замърсяващ етап на обработка.
Бръмбарите-износители проядоха някога мощния кораб на съветската икономика и го превърнаха в купчина стърготини!
И в 1991 година той рухна
Източник: bultimes.com/
Ние от Blife.eu казваме днес е друго – днес начело на Русия е неподкупният Владимир Путин !
И ако някога Горбачов продаде Русия той продаде и целият социалистически лагер включително и България!
Днес Америка на практика е фалирала отново и се нуждае спешно от война за да спаси икономиката си ! Но едно е да воюваш за пари, а друго е да воюваш за род и родина ! Вече папата обяви, че тази година е ще започне третата световна Война за което ние от писахме Тук МИШЕНИ
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.