Може даже да не сте разбрали, че в България е бил министър-председателят на Турция Ахмет Давутоглу, че се е срещнал с колегата си Бойко Борисов, че са си говорили за скоростен влак между София и Истанбул, за енергийни проекти
Че нашият премиер пак е благодарил, че комшиите удържат потока бежанци от Сирия… Може. Какво обаче е положението, най-добре, като в час по политическа просвета от времето на социализма, ни обясни и преведе просветният министър и професор – Тодор Танев.
Това стана само две седмици преди височайшата визита. Тогава в едно от академичните дружества на БАН, според медии, е била представена книгата на Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. В нея се разказва за основополагането на неоосманизма на Ердоган и как се създава „могъща империя“ като османската. Рецензент на този екзотичен абсурд е, разбира се, многообичният министър на образованието проф. Танев.
Танев в условията на полулегалност прави многословно приветствие на книгата. Чува се, че даже я е подкрепил с абсурдното изказване, че ние, българите, трябва да бъдем горди, че сме били част от такава велика империя и да не приемаме за буквализъм това, което до днес се нарича робство.
Българската история май наистина има нужда от спешна ревизация, а това, че по времето на титаничната 1878 г. сме застанали зад Русия, е решение, в което родният ни образователен министър не е сигурен, че е най-правилното… Да живей министърът! Да живей империята му! Христо КОДЖЕЙКОВ, Казанлък
Източник: retro.bg/
Ние от Blife.eu няма да се уморим да Ви напомняме за националните предатели и за палачите на Българската култура! За еничарите на нашата епоха, за тези който открито отричат Родината си за да се поклонят на чуждото! Чудим се заплатата си този министър в лири ли я получава! Да застане Танев до портрета на Иван Вазов е като да плюеш по патриархът на Българската литература! Проклето да е това правителство!
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.