Разколът на Евро-зоната е факт

Разколът на Евро-зоната е факт

Проблемите на Франция, „моралният империализъм“ на Меркел и излизането на Великобритания от европейската общественост са станали причина за разколът в ЕС и източници на гнева на европейците, пише The Telegraph

Обсъждането на парижките терористични актове за известно време е изместило една от най-депресиращите истории на нашето време – плачевното състояние на Европейския съюз, пише журналистът Саймън Хефер.

Експертът смята, че локалният успех на „Национален фронт“ на Марин льо Пен във Франция може да разклати френската политическа система. Победата се обяснява не само с недоволството на избирателите към политиката на правителството на социалистите спрямо ислямския екстремизъм, но и с общо разочарование към „стария френски истаблишмънт“, който последователно е провеждал политика на строги икономии с брюкселски произход.

Efekt 2

„Фактически до икономическото блато на французите е довела по-скоро безумната политика на социалистите начело с Оланд, отколкото Брюксел, макар че за Париж би било изключително изгодно да напусне Еврозоната, въвеждайки отново в обращение националната валута и девалвирайки икономиката. (…) Както и да е, посланието на Марин льо Пен – обещанието да възстанови суверенитета на Франция – се оказа тежък аргумент“, пише Хефер.

Властите на Евросъюза носят отговорност и за политиката на отворени граници, поради която радикални ислямисти са получили прекрасна възможност свободно да влизат и излизат от Белгия и сравнително лесно да превозват оръжие по Европа. Макар Франция исторически да не се слави с успешна работа по интеграцията на своето мюсюлманско население в обществото и културата на страната, политиката на ЕС е довела дотам всичко да стане по-лошо.

Друг повод за безпокойство е ситуацията в Германия. Независимо от наградата „Човек на годината“ според Time (в голяма степен благодарение на политиката на отворени врати за бежанците от Сирия), канцлерът Ангела Меркел, „императрицата на Европа“, не намира подкрепа на този си курс сред своите привърженици вътре в страната.

„Думите й, че Европа може да абсорбира милиони бежанци, предизвикаха гнева на множество привърженици на канцлера в Германия и накараха Унгария, която издигна стена, за да се защити от имигрантите, да обвини Меркел в „морален империализъм“, отбелязва журналистът.

Много страни от ЕС били възмутени, когато Еврокомисията, под натиска на Берлин, предложи да се въведат квоти за мигрантите по примера на ФРГ – Словакия заяви, че е готова да приема само християни, Румъния си направи самоотвод, обяснявайки своята неспособност да интегрира в обществения живот цигани, да не говорим за мюсюлмани.

„Вместо образа на единна и прогресивна Европа инициативата на Меркел стана символ на дълбок разкол на континента и неговата враждебност към чужденците“, добавя Хефер.

Освен това тези случаи показват как „усмирителната риза на еврото“ и продиктуваната от Германия политика на Европейската централна банка са довели до икономическа криза.

Демократичният дефицит на Европа, чиито лидери предпочитат да приемат решения, без да се съобразяват с мнението на демократично избраните представители на обществото, обединяват обикновените граждани от Бристол до Будапеща срещу управляващия елит.
„И все пак бюрокрацията и олигархията, стоящи на кормилото на Европейския съюз, продължават да показват, че нямат ни най-малко намерение да се погрижат за интересите на тези, които управляват“, заключава аналитикът.
Източник: webnovinar.com/

Ние от Blife.eu ще попитаме нашето правителство което само изпълнява това което Брюксел каза! Какво ще стане с геополитическото място на една малка България! Къде е по-близко то в момента до Русия или до Турция след като стана ясно, че нямаме място в Европа?

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.