И Армата се включва в играта

Руските танкове Армата са вече в Сирия

Русия е на път да предприеме решителни мерки срещу Ислямска държава, за да спаси сирийските си съюзници и техният законно избран президент Башар Асад, който се ползва с над 90% подкрепа от народа си. Както по-рано ви съобщихме руски щурмови бомбардировач Су-34 нанесе въздушни удари по столицата на Ислямска държава в провинцията Ал Рака, при което загинаха над 150 джихадисти. Руски военни източници коментираха, че само с въздушни удари трудно ще бъде унищожена терористичната организация и за целта ще се наложи сухопътна офанзива, като Русия възнамерява да задейства най-модерните си оръжия, но до момента не е ясно дали Армата ще се използва от руски военни или от сирийски военнослужещи. По-вероятно е Армата да влезне в Сирия, управляван от руски военни части тъй като на сирийците ще им необходимо дълго време, до като бъдат обучени как се работи с „Армата“.
Източник: sekirabg.com

Дори за неспециалиста е лесно да отличи „Армата“ от останалите руски танкове – тя има седем оси на верижното си шаси, вместо шест при старите модели танкове. Още в средата на първото десетилетие от века, в Русия беше създаден експериментален танк, който трябваше да стане истински тиранозавър на бой¬ното поле – Т-95 „Черен орел“. Това беше чудовище с оръдие с калибър 152 мм. (За сравнение: „Абрамс“ и „Леопард“, глав¬ните бойни танкове на САЩ и Германия са въоръжени със 120-милиметрово оръдие). Раз¬работката на „Орела“ започва през 80-те години в СССР, по програма, която неофициал¬но се нарича „Абрамскапут“. Именно благодарение на тези дейности на базата на Т-95 ста¬ва възможно и бързото създа¬ване на „Армата“ (програмата стартира през 2010 г.). Верижното шаси на „Ар¬мата“ е заимствало много от Т-95 – например седемте оси, вместо класическите за съвет¬ската тежка бронетехника шест. Седемте оси позволяват да се издържа голямата тежест и оси¬гуряват отлична проходимост и плавност на движението. Но в шасито на „Армата“, за разлика от Т-95, двигателят може да се разположи не само отзад, как¬то на обикновения танк, но и в предната част, пред екипажа. Това е необходимо например за създаване на бойна маши¬на на пехотата (БМП), чиято задна част е заета от десанта. Това позволява без съществе¬ни преправяния да се създават най-различни образци техника върху обща платформа. Между другото, тежката БМП на базата на „Армата“ също премина по Червения площад на 9 май. Необитаем купол Както е известно, в СССР първи започват да използват ав¬томат за зареждане, който вкар¬ва снаряд в танковото оръдие, без човешко участие. За първи път това устройство се появява през 1963 година на Т-64. То позволява да се съкрати еки¬пажът до 3-ма души. Между другото, нито „Абрамс“, нито „Леопард“ нямат досега авто¬матично зареждане, оръдието се зарежда ръчно и екипажът се състои от четирима танкисти. Автомат за зареждане има на Т-90 – днешният основен руски танк на Русия, хвален за мане¬вреността си и огневата мощ. Но той има един съществен не¬достатък – екипажът се намира в едно пространство с боепри¬пасите и горивото, т.е. седи на буре с барут, в буквалния сми¬съл на думата. Детонация на снарядите или пожар, след про¬биването на бронята не оставя никакъв шанс за оцеляване на хората. При Т-14 е направена следва¬ща стъпка напред – целият ку¬пол става необитаем, за което се е наложило да се разработи дистанционно управляемо, т.нар. цифрово оръдие.

Това позволява да се намалят размерите на купола (на него се падат 50% от попаденията в боя). А главното е, че целият екипаж е преместен в корпуса на танка и е скрит в специална бронирана капсула. Тя е отделена от боеприпаси¬те и горивото и издържа пряко попадение на всяко съвременно противотанково оръжие. Дори ако танкът бъде ударен, хората ще оцелеят. Т-14, за разлика от Т-95, как¬то преди е въоръжен с оръдие, калибър 125 мм. Преди всичко това се обяснява с факта, че в Русия съществува огромен арсенал боеприпаси от този калибър. Да се отказваш от тях е глупаво. Но още по-важно е, че през първото десетилетие на века в Русия създадоха успешен вариант на 125-милиметрово танково оръдие с № 2А82. Това оръдие има попадение с 15-20 процента по-точно от предиш¬ната модификация, монтирана на Т-90 и е най-мощното се¬рийно танково оръдие в света. Най-добро западно танково оръдие се смята Rh-120 произ¬водство на „Рейнметал“, мон¬тирано на „Леопард 2“. Негов лицензионен вариант е сложен и на „Абрамс“. По дулна енер¬гия руското 2А82 превъзхожда немското оръдие 1,17 пъти, като при това е с 60 см по-късо. Освен това, 2А82 не е прос¬то оръдие, а пускова установка. Тя стреля не само със снаряди, но и с противотанкови ракети. При главните й съперници няма нищо подобно. Прицелната да¬лечина на стрелбата на оръди¬ето на „Леопард“ е 3,5 км. За Т-14 е разработена противотан¬кова ракета, която ще посрещ¬не противника на разстояние повече от 6 км. Тоест, правото на „дългата ръка“ в боя ще при¬надлежи на Т-14. Бронята е не само здрава, но и много активна За първи път през последни¬те 30 години в Русия е създаде¬на нова бронева стомана.

Тя е 15% по-здрава от предишната танкова броня, което позволява да се намали масата на Т-14 с половин тон, без това да навре¬ди върху нивото на защита. Ва¬жен фактор е и, че тази стомана не става крехка при арктически студове. И разбира се, стомана¬та е само част от многослойна¬та „баница” от метал, керамика и композити. Бронята е последният рубеж за защита на Т-14, до която противникът тепърва има да стигне. Отдавна при танкове¬те се използва т.нар. динамич¬на защита – взривни брикети, които с насрещен контравзрив отблъскват ударилия танка сна¬ряд. Но това е вчерашен ден в производството на танкове. На Т-14 освен динамичната е по¬ставена и активна броня. Танкът е снабден с радари за близко действие които фиксират летящият към него снаряд от всяко на¬правление. По сигнал на ра¬дара в посока на заплахата се изстрелва сноп от поразяващи елементи, които унищожават приближаващият се обект на разстояние 15-20 м от танка. За борба с долитащите снаря¬ди на противника се планира да се използва щатната картечница на „Армата“.

На танка такава система се използва за пръв път в света. На Т-14 има картечни¬ца „Корд“ с калибър 12,7 мм, а също така модернизирана тан¬кова картечница „Калашников“ (ПКТМ) калибър 7,62 мм. И двете са монтирани отвън на независими управляеми модули и се насочват към целта дистан¬ционно от танкиста, намиращ се в бронираната капсула или с помощта на компютър по данни от радара. По време на иракска¬та война американците загуби¬ха значителен брой командири на „Абрамс“, които са стреляли от картечницата над купола. В крайна сметка не измислили нищо по-до¬бро от това, да снабдят кар¬течницата на „Абрамс“ с купол от не¬пробиваемо за куршуми стък¬ло. Всичко това изглежда като реквизит от евтин фантас¬тичен филм от 70-те години. Най-важна е системата за управление И накрая, отиваме към най-сложното и най-важно¬то в съвременния танк – не¬говата система за управление. На практика, именно тя, а не бронята или калибърът на оръ¬дието определят бойните въз¬можности на машината. В Т-14 екипажът е скрит в бронирана капсула. За всичко ставащо от¬вън, танкистът се ориентира по показанията на приборите, а по-точно по изображенията на дисплеите.

Затова е трябвало да се създаде т.нар. техническо зрение – система от камери с висока разделителна способ¬ност, инфрачервени датчици, многоканални прицели, лазе¬ри и радари, които осигуряват кръгово наблюдение, помагат намирането на целта, даже през нощта и насочват оръжието. И такава система за Т-14 е създа¬дена. Вероятността за попаде¬ние от пръв изстрел е близка до 100 процента. Техническото зрение се допълва от радар с активна фазирана решетка, та¬кава, както на изтребителите пето поколение. Той контроли¬ра територията в радиус от 100 км и е способен да води до 40 наземни и до 25 въздушни цели, включително летящи към него снаряди и ракети.

В съответствие с теорията за мрежовата война танкът вече няма да бъде „и сам войнът е войн“. Съвременната война се води не на бойното поле, а в ин¬формационното пространство. За неговото създаване Т-14 ще получава данни от разузнаване¬то и щабовете, от другите бойни машини, от безпилотните лета¬телни апарати и дори направо от разузнавателните спътници. В бъдеще подобна система за¬едно с необитаемия купол ще позволят да се създаде безпило¬тен танк. Но това вече ще бъде машина от пето поколение. Източник: vestnikataka.bg Ние от Blife.eu сме притеснени защо толкова силно и мощно оръжие се включва бойните действия в Сирия ? Явно Путин е решил бързо и мощно да размаже теростите от ИД или тайните покровители на ИД са им помогнали с тежка техника?

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!