Защо ни е История след като няма да имаме бъдеще ?

Как ДС открадна Паисиевата „История Славянобългарска“ от Зографския манастир
Един от безценните паметници на българската история – оригиналът на написаната от Паисий Хилендарски „История Славянобългарска“, съхраняван дълги години в Зографския манастир на Света гора, е бил откраднат от служители на Държавна сигурност и тайно прибран в България. Как това е станало, разказва в специално разследване журналистът Христо Христов, който от години работи в държавните архиви и специално – в архива на бившата Държавна сигурност. Разследването е поместено на сайта, поддържан от Христо, desebg.com.
Операцията с кодово наименование „Маратон“ е била изключително дълго подготвяна – 13 години. Истината около провеждането й става публична след като Христо открива в архивите на ДС плановете и отчетите за строго секретната и пазена в дълбока тайна операция.

Както е известно, оригиналът е върнат на Зографския манастир след като президентът Петър Стоянов взема решение за това през 1997 г.

Ето какво открива в архивите журналистът

Отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” – мозъкът на операция МАРАТОН

С нея е натоварен отдел 14 „Културно-историческо разузнаване”, създаден през 1972 г. след решение на Секретариата на ЦК от същата година за опазване на българските културни паметници в чужбина.

Още в първия строго секретен план за 1972 г. в отдел 14-ти е набелязано мероприятието: „Ще бъдат проучени възможностите за подмяна оригинала на Паисиевата история с изработено от нас копие.”

В продължение на 10 години – от 1972 г. до 1982 г. отдел 14-ти на ПГУ – ДС извършва серия от активни мероприятия, които подготвят почвата за кражбата. През 1982 г. е дадено началото на операция МАРАТОН.

Освен оригинала на Паисиевата история в плановете на разузнаването се предвижда да бъдат „придобити” и оригиналите на още два изключително ценни писмени документи – Драгановия миней от ХIII век и Служебника на св. Патриарх Евтимий от ХIV век, както и златното съкровище на „Зограф” надхвърлящо 100 кг златни монети от различни епохи. Силите на разузнаването обаче не достигат, за да се реализира и тяхната кражба.

Ход на операцията и първият провален опит

През декември 1984 г. е осъществен първият опит за провеждане на операция МАРАТОН. Тя обаче е отменена, тъй като оперативният работник полк. Христо Маринчев, натоварен да извърши подмяната на оригинала на Паисиева история с копие, не получава разрешение от гръцките власти да посети Света гора и стига само до Солун.

Маринчев е зам.-началник на отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” и работи под прикритието на зам.-председател на Комитета по църковните въпроси на Българската православна църква и култовете към Министерството на външните работи. В отдел 14-ти той отговаря за културно-историческото разузнаване в Гърция и Кипър.

През декември 1985 г. е утвърдено изменение в плана на провеждане на операция МАРАТОН като изпълнението й е възложено на двама оперативни работници от резидентурите на ПГУ в Солун и Атина, които работят под дипломатическо прикритие на първи секретари – Иван Генев и Венцислав Агайн*. В ПГУ те се числят към отдел 02 „Гърция”. Към тях се присъединява и служителят в посолството на НРБ в Атина Динко Пехливанов.

Безценната реликва е изнесена от Света гора под дрехите от Венцислав Агайн до генералното консулство в Солун. Оттам оригиналът е прехвърлен в посолството в Атина. Резидентурата на ПГУ го изпраща с дипломатическата поща в България.

Признанията на разузнавача, изнесъл Паисиевата история

„Ние бяхме просто изпълнители. Изпълнихме нареждане на Центъра да донесем книгата”, заяви за първи път след 27-годишно мълчание от операцията Венцислав Агайн пред журналиста Христо Христов. Човекът, който изнася историята, предварително е знаел, че при евентуално разкриване трябва да понесе отговорността и по никакъв начин да не свързва случилото се с НРБ.

Той описва случилото се така: „Всички бяхме напрегнати и под напрежение. Дядо Пахомий не знаеше и не забеляза подмяната. Олекна ми чак след като предадох оригинала в генералното консулство в Солун”. Присъствието на дипломата Динко Пехливанов обяснява с необходимостта от лична подкрепа на приятел и колега по време на операцията.

По думите му още преди операцията негови колеги от ПГУ са изразили мнение, че изнасянето на оригинала на Паисиевата история от „Зограф” е грешка, защото по този начин ще отслабят позициите на манастира в Света гора. Ръководството на разузнаването обаче е решило да се пристъпи към операция.

Как става подмяната на оригинала

„Сменихме оригинала с предварително носеното от нас копие при следната ситуация: Дядо Пахомий, библиотекарят, беше много ревнив към посетителите в библиотеката. Той ме познаваше в качеството ми на зам.-генерален консул в Солун, където сме се срещали неколкократно, когато той е идвал от Света гора”, разказа за първи път пред журналиста Христо Христов бившият оперативен работник Иван Генев – другият основен участник в операция „МАРАТОН”. Разказът му продължава:

„През декември 1985 г., когато осъществихме операцията, дядо Пахомий беше известен от нас, че ще донесем плексигласова кутия, в която да поставим оригинала на Паисиевата история. Предварително беше обсъдено дали да му се доверим, но беше решено подмяната да стане без негово знание, тъй като преценихме, че той ще се възпротиви, тъй като беше много ревностен пазител и следваше строго правилото нищо да не се изнася от библиотеката.

В манастира „Зограф” пристигнахме с колегите Агайн и Пехливанов за празника Никулден, който монашеското братство празнува по стар стил, както се отбелязват и всички останали празници в Света гора. Когато на следващия ден посетихме библиотеката, аз носех кутията и дядо Пахомий ни показа оригинала на „История славянобългарска”. Тогава го помолих да свали от втория етаж на библиотеката една друга книга, която предварително знаех, че се намира там. Библиотекарят с неохота се качи да я донесе, като оригиналът на Паисиевата история остана при нас. Именно тогава го разменихме с копието. Когато дядо Пахомий се върна, ние вече бяхме поставили копието в кутията и я залепихме, като му дадохме указания да не се отваря.”

По думите му в последния момент е решено той и Агайн да бъдат придружени от колегата им от посолството в Атина Динко Пехливанов, който да бъде т. нар. „чист човек”. „Той не знаеше за операцията. Разбра какво сме направили, едва след като на връщане по пътя за Солун спряхме в една таверна. Тогава даже ни се разсърди, но ние му обяснихме, че по-добре е било той да не бъде посветен, за да не се подлага на напрежение и притеснение”, спомня си Генев.

Въпреки това със строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов награждава оперативните работници Иван Генев и Венцислав Агайн с повишаване в длъжност зам.-началник отдел, а дипломатът Пехливанов с медал „За заслуги за сигурността и обществения ред”.

„Медалът така и не му го предадох. Остана в служебната ми каса”, уточнява бившият оперативен работник от отдел 02 „Гърция” в ПГУ Иван Генев, който в края на 80-те години го оглавява. Днес той, Венцислав Агайн и Динко Пехливанов са пенсионери. При изпълнението на операцията за първи път и последен стъпват на Света гора.

Известни генерали утвърждават операция МАРАТОН

Новооткритите архивните документи разкриват, че плановете за провеждане на операция МАРАТОН са утвърдени от тогавашния началник на ПГУ ген. Васил Коцев (баща на дипломата Бойко Коцев и на доскорошния директор на „Техноекспортстрой“ Емил Коцев – бел. ред.) и заместникът му ген. Владимир Тодоров. Имената на двамата се свързват с операцията на ДС за ликвидирането на писателя Георги Марков през 1978 г. в Лондон, което беше признато през 1991 г. и от бившият началник на контраразузнаването в съветското ПГУ ген. Олег Калугин.

Коцев загива в автомобилна катастрофа заедно със съпругата си няколко месеца след операция МАРАТОН – през лятото на 1986 г. Ген. Владимир Тодоров (1925) беше осъден на година и два месеца затвор през 1992 г. за унищожаване на част от досиетата на писателя Георги Марков. Потърсен по телефона от сайта desebg.com неговата съпруга заяви, че той е болен на легло и не е в състояние да разговаря.

КГБ е наясно с дейността на отдел 14 на ПГУ-ДС

Архивът на разузнаването разкрива още, че дейността на отдел 14 на ПГУ-ДС е разглеждана многократно и подробно от министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов, както и че различни проблеми са обсъждани в присъствието на официалния представител на КГБ в България ген. Иван Савченко.

В търсене на разработка ЦИТАДЕЛА

Разкритията за операцията, с която ДС извършва кражбата на Паисиевата история, стават след обявяването на агентите в Светия Синод на БПЦ през януари тази година.

От досиетата на двама от митрополитите сътрудници на Държавна сигурност – Неврокопския митрополит Натанаил и Варненския и Великопреславски Кирил – се разбира, че те са били вербувани от отдел 14 на ПГУ за културно-историческо разузнаване с цел да бъдат внедрени в обект за агентурно проникване ЦИТАДЕЛА** – Зографския манастир (Христо Христов се обръща с официални писма към двамата митрополити за интервю, но не получава отговор).

Това дава основание на разследващия журналист Христо Христов да поиска от комисията по досиетата издирване на тази разработка. Със съдействието на комисията и нейната администрация са издирени, открити и предадени цели 11 тома от разработката. Това е първото голямо документално разкритие от архивите на ДС, което става в читалнята на комисията. „За нас това е едно голямо постижение, особено за администрацията на комисията, която издири конкретните архивни документи. Това е и ролята на комисията, за което е създадена – да издирва и предоставя документи за обществено ползване”, казва пред desebg.com председателят на комисията Евтим Костадинов.

Реакциите за новите разкрития

„Чувал съм за разработката ЦИТАДЕЛА, но не съм чел материалите. През 1991 г., когато оглавих НРС, заварих едно тежко наследство и хаос в архива. Издадох съответни заповеди за регламентирано ползване на документи от него. Тогава получих оригинала на Паисиевата история в служебната каса от моя предшественик ген. Румен Тошков. Той пък я беше получих от ген. Владо Тодоров, но липсваше приемственост и разговори по тези въпроси”, заяви о.р. ген. Бриго Аспарухов пред сайта desebg.com. Той подчерта, че със случая с „История славянобългарска” е поел чужда вина.

От новооткритите архивни документи става ясно още, че създаването на културно-историческото разузнаване съвпада с подготовката за честването на 1300-годишнината от българската държава и то е работило по специална програма, утвърдена от тогавашния министър на външните работи Петър Младенов, министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов и председателя на Комитета за изкуство и култура Людмила Живкова. На практика всички откраднати оригинали или „придобити” копия от разузнаването са минавали през ръцете на Людмила Живкова, придружени от съответните доклади на министър Димитър Стоянов или неговия заместник Стоян Савов, отговарящ за ПГУ в МВР.

„Никога не съм се съмнявал, че кражбата на „История славянобългарска” е дело на Държавна сигурност. Не съм изненадан от тези нови разкрития”, заяви пред desebg.com президентътПетър Стоянов, който през 1997 г. взе решение за връщането на оригинала в манастира „Зограф”. Той допълни:

„Зная, че и днес, след толкова години, част от българския народ промиван така усърдно десетилетия от комунистическата пропаганда най-вероятно ще си каже, че това е едно патриотично дело. Защо тази най-българска книга да не бъде в български ръце, а да я оставим на Гърция? Първо „Историята” не е открадната от Гърция, а от българския манастир „Зограф”, който я е опазил повече от два века и е също толкова българска светиня, колкото и ръкописът на Паисий“.

„За българите християни този манастир е свято място. Комунистите атеисти никога не са разбирали това. Възмутен съм от факта, че в документите на Държавна сигурност за кражбата на Паисиевата история „нашите доблестни разузнавачи” говорят така, все едно, че са крали от супермаркет”, казва още Стоянов.

Журналистът Христо Христов се среща и разговаря и с директора на НИМ Божидар Димитров, който е бил сътрудник на същия този отдел 14 в ПГУ-ДС и е използван по линия на Ватикана. „Знам, че Историята е изнесена от разузнавача Христо Маринчев през 1984 г. Имало е опасност да не бъде открадната”, продължава да твърди Божидар Димитров. Според него по-ценни от Паисиевата история са Драгановия миней и Служебника на Патриарх Евтимий, но той не знае ДС да си е поставяла за цел да открадне и тях.

Новите разкрития в архивите на ДС свалят съмнения относно набедените извършители на кражбата, които бяха тиражирани в редица медии през последните 20 години. Сред тях е реставраторът инж. Петър Митанов, който през 1992 г. в качеството си на председател на Ефория „Зограф” огласи на специална пресконференция, че оригиналът на Паисиевата история е откраднат и се намира в касата на шефа на разузнаването ген. Бриго Аспарухов. Впоследствие той беше набеден от библиотекаря Пахомий и тогавашния игумен Евтимий на манастира „Зограф”, че именно той е изнесъл оригинала.

След връщането на „История славянобългарска” в „Зограф” през 1998 г. Гърция прекрати делото за кражбата, заведено срещу неизвестен извършител, по което като свидетели бяха привлечени Петър Митанов и отец Пахомий.

„Съмненията срещу мен бяха отхвърлени от гръцкия съд още през 1998 г., но новите документи от архивите на ДС изясняват истината окончателно. Това е важно, защото ще се прекратят неоснователните обвинения, които бяха хвърляни през годините”, заяви Петър Митанов пред desebg.com.

Разкритията за кражбата на Паисиевата история стават в годината, когато България чества 250 години от написването й.

*Имената на Генев и Агайн са споменати за първи път в статия във в. „Галерия” през ноември 2009 г. В публикацията е лансирана тезата, че разузнаването е действало след сигнал, че се готви кражба от страна на български емигрант, твърдение което не намира потвърждение в архивите на разузнаването, а също и някои други факти в статията. След тази публикация не последва никаква реакция.

** За първи разработката ЦИТАДЕЛА се споменава с книгата на журналиста Горан Благоев „Истории за плач и за надежда”, издадена през октомври 2011 г. Той попада на този псевдоним в досието на богослова Иван Желев, чиято принадлежност към ДС е обявена от комисията по досиетата през лятото на 2011 г. при проверката на ВАК. Иван Желев, който от 2002 г. е председател на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и член на Управителния съвет на Ефория „Зограф”, е бил агент под псевдонима „Ангелов” на същия този отдел 14 в ПГУ, планирал операция МАРАТОН, по време на специализацията си в Гърция през 70-те години. Една от задачите на „Ангелов” е да добива сведения за манастира „Зограф”.
В книгата обаче авторът лансира тезата, че извършители на кражбата са реставраторът инж. Петър Митанов и изследователят на българското духовно и историческо наследство проф. Михаил Енев, които са участвали в реставраторски и изследователски дейности в „Зограф” през 80-те години.
Източник:mediapool.bg

Ние от Blife.eu ще добавим, че по-късно Българският Президент Петър Стоянов Върна Историята ни на Атонците !
Тези родолюбиви Български демократи се погрижиха и за още нещо !

Ние не намекваме нищо както и не обвиняваме никой, а просто изтъкваме факт, че всички офицери от ДС, който участваха в тази операция не са между живите !
А последният от тях издъхна на 500 метра от редакцията на Blife.eu !

И за да подсилим тезата си прилагаме и снимка от архивът на страницата Само за Истински Българи във Фейсбук !

В заключение ще кажем, че днес махат История славянобългарска не само от учебниците, а и от бъдещата памет на нацията! Но защо ни е история след като ГЕРБ правят всичко възможно да нямаме българско бъдеще?

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!