Какво ако Владимир Путин разполага с писмата на Хилари Клинтън?, се ужасява анализаторът на „Форбс“ (Forbes) Пол Родерик Грегъри. Според него, Кремъл има всички шансове не само да повлияе на хода на предизборната борба в САЩ, но и на политиката на следващия президент. Своята роля в това, според американския експерт, може да изиграе и телевизионният канал RT, съобщи в понеделник (15 февруари) RT.
Кибервоините от армията на Кремъл разполагаха с огромни възможности да похитят целия кеш от електронната поща на сегашния кандидат за президент от Демократичната Партия Хилари Клинтън (включително 31 830 писма от нейната частна кореспонденция), смята експертът на „Форбс“. Според него, взломът най-вероятно е бил осъществен много преди „от пропагандистката ръка на Кремъл“ (RT) през 2013 г. да бъдат публикувани писма до Клинтън, в които се описват причините за терористичното нападение и убийството на американския посланик в Бенгази през 2012 година. Четири доклада на съветника на Клинтън тогава хвърлиха светлина върху убийството на американския посланик и върху политиката на САЩ в Близкия Изток.
Напомняйки за скандала с незащитената електронна кореспонденция на сегашния кандидат за президент, авторът на „Форбс“ се безпокои, че пощата на Клинтън в ръцете на Кремъл или други вражески разузнавания може да се окаже истинско бедствие за националната сигурност на Америка, давайки на Владимир Путин възможност не само да хвърли сянка върху репутацията на кандидата, но и да определи хода на президентските избори в САЩ. Според автора, твърдението, че през последните три години Клинтън не е обсъждала важни теми в своята частна кореспонденция, „не търпи никаква критика“.
Екипът на Клинтън всячески се опитва да отклони дискусията около своя шеф по неприятната тема, обвинявайки в нейното раздухване политическите противници. В това има известна истина. Например, сегашният лидер на президентската надпревара в страната на републиканците Доналд Тръмп още през август нарече „криминален проблем“ воденето от Хилари Клинтън на работна кореспонденция от личната й поща.
За да докаже безобидността на кореспонденцията, миналата година Клинтън предаде съдържимото от своите пощенски кутии с писма за три години (2009—2013) на Министерството на правосъдието на САЩ и на ФБР. По решение на съда Държавният департамент на САЩ и до сега редовно публикува писмата на кандидата.
Сведенията, които се съдържат в тях, не винаги се оказват безобидни. Например, от писмата на Клинтън следва, че канцлерът на Германия Ангела Меркел е била скептична относно Барак Обама, когато той бе избран за президент на САЩ през 2009 година. В друг случай журналисти са забелязали желание у бившият държавен секретар да оказва влияние върху медиите. В една кореспонденция с подчинени Клинтън е обсъждала пускането на водещата новинарска емисия на Америка „60 минути“, където е бил поканен разобличителят Джулиан Асанж. Клинтън тогава казва, че редакцията трябва да се постарае да направи от този „кисел лимон“ сладка лимонада.
В качеството си на агент на КГБ, който би се възползвал от компроматите, Владимир Путин ще разглежда няколко варианта за използване на секретните файлове на Хилари, смятат от „Форбс“. Авторът предполага, че ако Путин предпочете републиканския опонент, той съвсем реално може да използва компромат, който да очерни кандидатурата на демократите. Авторът смята, че руският президент неслучайно „флиртува“ с Доналд Тръмп. Впрочем, според автора, има и друг, по-опасен сценарий. Ако Путин все пак предпочете Хилари и й даде възможност да заеме президентския пост, разполагайки с критична маса компромати, той ще може да оказва влияние върху политиката не на кандидат, а вече на действащ президент на САЩ.
Това бе съобщено в Руски дневник
Източник: bultimes.com
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.