Проф. Пламен Физиев: Български физици участват в Руският линеен ускорител

Проф. Пламен Физиев: Български физици участват в Руският линеен ускорител

Български учени участват в изграждането на нов колайдер – линеен ускорител

Целта е да разберем какво се е случило в мига на Големия взрив, коментира един от родните учени

Български учени участват в изграждането на нов колайдер – линеен ускорител, подобен на този в Церн, Швейцария. Площадката за изграждането му е готова, а цената ѝ е близо 500 млн. евро. Изграждането е финансирано 80% от Русия, а останалите 20% – от Китай и останалите държави, основатели на Института.

Efekt 2

Учените отбелязват 60-годишнината от създаването на Обединения институт за ядрени изследвания в Русия в намиращия се на 150 км. от Москва град Дубна. България е една от държавите, съоснователи на института.

Професор Румен Ценов коментира, че близо половината от българите в Института са физици и инженери на възраст между 30 и 35 г. и коментира, че руският цняма да е точно копие на европейския !

„Тези ускорители се допълват един друг и изследват различни области от пространството на състоянията на веществото, което ние искаме да изучаваме. Това вещество е тъй наречената „кварк-гулонна плазма“, или гореща ядрена материя, едно състояние на веществото, което ние вярваме, че е съществувало около една микросекунда след настъпването на Големия взрив, който е породил Вселената и всичко, което наблюдаваме. Целта ни е да се приближим колкото се може повече до този миг на сътворение и да разберем какво се е случило там.“, разказва Ценов, цитиран от БНР.

Друг български учен в Дубна – проф. Пламен Физиев уточни, че благодарение на изследвания и експерименти, знаем какво се е случило около 380 000 години след Големия взрив. „Това, което Космосът ни дава като изследователски материал, е просто недостижимо в земни условия“, смята Физиев.

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

One comment

  1. And I thought I was the sensible one. Thanks for setting me stgiarht.