Войната и жените за утешение в Япония 慰安婦 ian-fu

Жените за утешение
Жените за утешение

Японският фашизъм не се различава от нацизма в Германия. В периода 1932 – 1945 год. „жените за утешение“ (на японски 慰安婦, ian-fu) развличат японските войници, на окупираните от японците територии в Източна и Югоизточна Азия.

Оборудването на публични домове, в които японските войници ще отмарят с девойки от поробеното население, според японското ръководство щяло да допринесе за повишаване морала и бойния дух на японската армия.

Според различни източници, в „Станциите за утешение“, преминават около 410 000 млади жени, от които голяма част под 18 год.

„Без значение беше дали е сутрин или вечер.
Един войник излизаше, а в същото време друг
влизаше.“
Пак Кумджу – една от бившите „девойки за утешение“.

Количеството на бордеите на окупираните територии непрекъснато нараствал. В един доклад на японското военно министерство от 03.09.1942 се казва, че в Северен Китай има 100 „станции за утешение“, в Централен Китай – 140, в Южен Китай – 40, в Югоизточна Азия – 100, в Южно Море – 10, на остров Сахалин – 10 публични домове.
„Станциите за утеха“ били три групи: Първата група била под прякото управление на японското военно командване. Втората, най-многочислената, била контролирана от частни лица които всъщност са били подставени лица на военните. Третата група публични домове били собственост на частни предприемачи и в тях пускали както военни, така и цивилни японци, желаещи да се позабавляват.

Efekt 2

„Центровете за утеха“ прекратили бизнеса, с поражението на Япония и изключването ѝ от Втората световна война.

До ден днешен се води полемика, между японски, китайски и корейски историографи, доколко дамите в публичните домове, са оказвали секс-услуги по собствено желание или са били принуждавани насилствено да проституират.

Японските публични домове са разполагали с лекар, който периодически е преглеждал дамите за венерически болести. Според свидетелски показания на бивши обитателки на „домовете за разтоварване“, лекарят след преглед ги е изнасилвал. Практиката проститутката да прави секс с лекаря-венеролог след прегледа, съществува при всички режими – фашизъм, социализъм и демокрация. В случаите че тя го прави доброволно, става дума за платежното средство, с което жената заплаща прегледа.

Японското външно министерство по онова време спира да издава виза на японски проститутки да напускат границите на Япония и военните сутеньори започват все по-активно да набират дами от Корея и Китай.

Методите на склоняване към проституция и по време на фашизма са били същите, както и на днешно време при демокрацията: В началото на войната, японски сутеньори са набирали по легален начин проститутки в окупираните Корея, Тайван, Манджоу-Го и Китай, с обяви в местните вестници.

По данни на американски военни, участвали в разпитите след капитулацията, много от жените са били подлъгани с обещания за високо заплащане за работа в чужбина, след което са получили само по няколко стотин йени. В големите градове номера с подлъгването не е функционирал и японците отвличали жени. Свидетели от Източен Тимор разказват, че момичета още преди да получат първата си менструация, са били отвличани за нуждите на публичните домове. Въпреки това, предлагането на проститутки е било по-малко от търсенето и японските окупатори са изнасилвали и отвличали местното население.

Hank Nelson, професор от австралийския национален университет, пише за публичните домове в Папуа Нова Гвинея. Той цитира дневник на Gordon Thomas – военнопленник в Rabaul. Thomas пише, че жените са имали секс с 25 до 35 мъже дневно.

Японския премиер Синдзо Абе (яп. 安倍 晋三) през 2007 изявява съжаление за случилото се, но пояснява, че не е доказано принуждаването на жените да проституират. Много документи от онова време са унищожени, за да не би жертвите на войната, да се окажат колаборационисти.

На днешно време, в условията на процъфтяваща свобода и демокрация, не се поставя въпроса за принудителна проституция. Въпреки това, в американски порно-филми, често могат да се видят порнозвезди от Източна Европа, със синини по колената и подбедриците и белези от изгаряния по гърба и задните части.

Южна Корея и Япония постигнаха съгласие по въпроса с „жените за комфорт”, принуждавани да извършват сексуални услуги в японоски бордеи през Втората световна война. По онова време Корейския полуостров е под контрола на империята.
Японското правителство чувства „дълбока отговорност” за съдбата на насилваните жени и ще създаде фонд за обезщетения за живите от тях. Това заяви японският външен министър Фумио Кишида след среща с колегата си Юн Бен Се.
„Премиерът Абе, като министър председател на Япония, още веднъж изразява сърдечните си извинения и съжаление към всички, които като „жени за комфорт” са изживели много страдания”, заяви Кишида.

Жените

От своя страна Юн Бен Се каза, че Южна Корея ще сметне въпроса за решен, след като Япония изпълни поетите ангажименти, съобщи Ройтерс.
Споразумението по въпроса се смята за „най-голямата пречка” пред по-добри отношения между двете страни от президентът на Южна Корея Пак Гън Хе.

Близо 400 000 жени са били сексуални робини на Япония през войната като повечето от тях са корейки. Сеул настоява за формално извинение и компенсация за живите днес 46 жертви на издевателства.

През 1993 г. Япония изрази официално „дълбоко извинение” към жените, които „са изживели неизмерима болка и са получили незарастващи физически и психологически белези като компаньонки”.

В по-ново време изказвания на премиера Шинзо Абе, който изрази съмнения колко от сексуалните робини са били „принуждавани” да задоволяват японски войници, наляха масло в незагасналата жар на болезнената тема.
В крайна сметка Япония ще компенсира секс робини от Втората световна война
Ние от Blife.eu питаме какво може да компенсира такъв кошмарен начин на живот?
Какво може да върне човешкото в тях ?

За съжаление всички виждаме, че в България трафикантите на хора си плащат на правителството и няма как да има ефективна борба срещу този бич на обществото !

Нашенки можете да видите в Холандия, на витрини в Амстердам, на червените фенери във Франция, по магистралите и в Чехия по мотелите!
Почти няма тир, паркинг, стоянка в целият Европейски съюз на който има гастролиращи проститутки и да не видите Българка там !
И колкото и да е строг законът за склоняване към проституция, ако не се прилага той не е ефективен и нашите деца ще бъдат продавани зад граница, а правителството не знае или не може, или май не иска да се справи с този проблем!

Източници: aliceswonderland.eu и temaonline.bg както и blife.eu

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.