Става страшно и още нещо

Става страшно и още нещо

TTIP позволи на едрия бизнес да моделира законите в своя полза

Споразумението се използва като разменна монета, за да се заобиколят опасенията от използването на пестициди, генно-модифицирани храни и високо токсични горива

В последните 18 месеца често бях обвиняван във всяване на паника, опитвайки се да се противопоставя на най-голямата търговска сделка в света – Трансатлантическото търговско споразумение (TTIP). Членове на правителството често ме уверяваха: „Доверете се на Европейската комисия. Те са обещали, че няма да има понижаване на стандартите по отношение на храните.“ Миналата седмица истината излезе наяве. На конференция в САЩ високопоставен държавен служител от Европа заяви, че TTIP вече променя стандартите за храните.

Преговорите по споразумението вече са дали тласък на навлизането в Европа на нови генно-модифицирани хранителни стоки, в резултат на което 5 нови ГМО продукта са получили одобрение.
Освен това обработката на говеждото с млечна киселина предизвика съмнения, че по този начин се прикриват техники за третиране на месо, неотговарящо на хигиенните стандарти. Европейските политици бързо преодоляха собствените си съмнения, след като бяха предупредени, че това спъва преговорите по TTIP.

Всичко това е тревожно, но не и изненадващо. На свой брифинг Global Justice Now даде примери и за други поводи за опасения по отношение на здравето и сигурността, които следва да бъдат „преодолени“. Например 31 вида пестициди, които съдържат съставки, свързани с развитието на рак и безплодието. Европейският съюз искаше да ги забрани, докато САЩ отново не изпратиха предупреждение към политиците, че бавят преговорите по Трансатлантическото партньорство.
Подобна тактика е била използвана и за смекчаване на политиката за околната среда. Канадският петрол, добиван от нефтени пясъци, е далеч по-вреден за околната среда от обикновения. Но опитите на Европейския съюз да предотврати вноса на горива с висок въглероден интензитет бяха прекратени, когато САЩ и Канада въобще поставиха под въпрос сключването на Трансатлантическото споразумение и сродното му CETA.

Тези примери са важни, защото ни дават поглед върху това как ще бъдат създавани законите в „света на Трансатлантическото сътрудничество”. В сърцевината на това споразумение не лежи очевидно недемократичното създаване на система от корпоративни съдилища, които ще могат да съдят държавите, в случай че печалбите им бъдат застрашени. Това е само аспект на привидно безвредното „регулаторно сътрудничество“. TTIP означава да се правят непрекъснати компромиси с цел Европейските регулаторни стандарти да заприличат на тези в САЩ.

Efekt 2

Сходни стандарти в САЩ и ЕС може би не са нещо чак толкова лошо. Но на кого му пука за цвета, в който светва датчикът за включени фарове на колата? Това би могло да допринесе за по-голяма сигурност и на двата континента. Само че това няма да се случи. Защото ако преговарящите продължават в същия дух, цялото това „регулаторно сътрудничество“ ще бъде наблюдавано от нов орган, който е отворил вратите си за корпорациите. Големи лобистки групи в полза на големия бизнес от години работят за създаване на модел, който им позволява да изработват законите „съвместно“ с политиците. И ето, че в рамките на TTIP те са го постигнали – вратите са отворени за големия бизнес, който получава напълно легалното право да лобира при създаването на политики. Така наречената система за „ранно предупреждение“ означава, че всеки регламент ще бъде подложен на скрийнинг по отношение на своето въздействие върху трансатлантическия бизнес, а законите със значително въздействие върху търговията ще бъдат отчитани пред бизнеса още при самото им въвеждане. Това дава на бизнеса гарантирана роля при формулирането на политики, много преди такава да имат избраните представители (ако те въобще имат такава).

Тревогите около TTIP не са свързани с това, че „американските стандарти са лоши, а европейските – добри“, а в това, че в световен мащаб формулирането на политики насърчава интересите на едрия бизнес. Скандалът с Фолксваген е най-пресният пример за това колко сериозни са последствията за нашето бъдеще от функционирането на подобен модел. TTIP ще задълбочи именно това – ще даде на корпорациите почти конституционни права да лобират в ползва на своите собствени печалби.

Вече се сдобихме с още ГМО, с говеждо месо, измито в млечна киселина, с нефтени пясъци и 31 вида нови пестициди. Това надминава дори прогнозите на хората, които ни плашеха с TTIP, при положение че споразумението все още не е финализирано. Господ да ни е на помощ, ако то бъде ратифицирано!
Превод: Independent от Антоанета Киселинчева
Източник: a-specto.bg/

Ние от Blife.eu ще кажем, че робството и унищожението ни стават все по-голям факт !

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Loading...

loading...


Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.