ЗАЩО ДОМИНИКАНЦИТЕ НЕ ПОВЯРВАХА ЗА БОГОМИЛ

ВИЖ ЗАЩО ДОМИНИКАНЦИТЕ НЕ ПОВЯРВАХА ЗА БОГОМИЛ
До Х век, когато изгрява богомилството, християнският свят е познавал поредица от ереси. Но те предимно са били свързани с определена личност – монтанизъм (основана от фригиеца Монтан, бивш жрец на Кибела, ок. 150), манихейство (Мани, 216–277), арианство (александрийския свещеник Арий, † 336 г.)), несторианство (Несторий заемал Константинополската катедра от 428 до 431 г.), – или с отношението на група към богословска теза (монофизити, докетисти, монотелити, гностици, иконоборци). Единствено проповядваното от нашите езотерици било наречено с името на цял народ: Bulgarorum haeresis, сиреч: българската ерес. Затова наш дълг е да обясним колко сериозни са основанията им, че наистина не става дума за проникновение на една личност, а за изконно Българско учение.

Но по вълната от възродения интерес към богомилството сърфират все повече участници, които не просто не познават добре наличните документалини свидетелства и извършените на тяхна основа изследвания. Сноват лектори, които дори не желаят и да ги знаят, увлечени по попаднали им някога, но вече износени и дори отхвърлени исторически тези, чужди на темата навеи, собствени приумици и самоупойни сричкови вивисекции на думи, в които привнасят несвойствени за тях морфеми от други езици. На доверчивите си слушатели те продават свои книги, в които и да има посочени източници на използвани изследвания, те рядко са повече от книгите, които един професионален изследовател би прочел за седмица (а по-често са само няколко статии и публикации в интернет).
Това не е духовен път. Познанието не се гради от хрумки и „отгоре ми го говорят”. Опасно е изконно български думи да се четат като колажи от срички и понятия в други езици. За да докажем, че учебникарските историци не са добросъвестни и задълбочени изследователи на Българското учение, ние трябва да изкараме на показ редом както използваните от тях свидетелства, така и онези, които те заобикалят, пренебрегват или умишлено прикриват. А за това трябва много работа с наличния изворов материал и то не само в историята, а в етнографията, етнологията, богословието, психологията, старата художествена литература, апокрифите и т.н.

По време на поредицата от конференции много духовни приятели ме молеха да подредя в кратко прегледно изложение основните неща, които могат да направят разпознаваема истината за Българското учение. Знам, че това е отговорна работа, а и на засегнатите ще се стори много претенциозно начинание, но трябва да сложим на масата подобен текст за сериозно и безпощадно обсъждане. Време е да си изясним понятия, критерии и цели, за да бъдем единни, каквото е било духовното общество на вдъхновяващите ни посветени предци.

БЪЛГАРСКОТО УЧЕНИЕ
НАЧАЛАТА
Нямат и не признават други божества извън Бога
Пряко общуват с Бога като Негови синове и с Иисус като Негови братя
Четат и търсят изконното Познание
Наследяват духовните знания и тайнства на посветените си предходници
Отстояват честта, достойнството и правото на свободен избор за човека
Живеят като мисионери на равенството, братството, любовта и свободата между хората
Вярват в прераждането на душите и не се боят от смъртта
Не дават обети и не приемат клетви, защото се подчиняват на Божията воля
Не приемат практиката на Църквата, наложена от ІV век насетне
Не зачитат обществената и църковната йерархия

ОБЩЕСТВОТО НА „ЖИВЯНАТА ЕТИКА”
Безусловно следват повелите на правдата, честността и почтеността
За тях хората са братя и сестри, затова не избягват дори и силните на деня, а опитват да просветлят душите им и да ги спечелят за вярата си
Не отнемат живот и не приемат продукти от убити същества
Отхвърлят користолюбието и не се обвързват с материалните блага
Всички четат и пишат, поради което се отличават като отлични познавачи и необорими коментатори на свещените текстове и са проникновени, но отговорни и верни тълкуватели на факти и свидетелства от тайните знания и практики на посветените
Живеят на общинарийни начала в равенство, взаимопомощ и съпричастност
Следват свои духовни книги, включително и свое евангелие за Иисус, на които се уповават и по които изповядват Учението, озарило техния живот
Не съдят и не наказват, а проповядват и опрощават
Не разделят духовното общество, а обединяват
Техните първенци не получават властови права, а са приели безусловно задължението да бъдат наставници на народа и духовни предводители на верните в общите им свещенодействия
Трудолюбието е тяхна отличителна черта, изтъквана особено на Запад

ОБРЕДНОСТ
Следват изконните празници, свързани с годишния слънчев цикъл, а вероятно и с движенията на други небесни тела, наследени от мистериалната практика на древните посветени
Известията за „вълчите преображения” на княз Вениамин-Боян несъмнено изтъкват връзка с древна мистериална практика, присъща както за българите, завърнали се от Изток (вълкът е тотемното животно на управляващата династия Дуло, а според „Джагфар тарихи” и народностното име булг идва от вълк), така и във „вълчите посвещения” на траките-гети в околността на първите български столици отсам Дунав.
Отхвърлят църковната обредност и молитвите, наложени след Иисус
Богородичният хляб и Светата им книга са основните „реквизити” в техните служби
Не въздигат храмове на Бога, а го носят в себе си, затова не се грижат да строят помпозни сгради, а да пречистят телата си за Негови обиталища

УСЛОВИЯ ЗА ДУХОВЕН РАСТЕЖ
Начетеност, благодушие, скромност, смирение, почтителност и братско отношение към хората
Пълно отсъствие на гневливост, на Аз-овски залитания, на авторитарност, на горделивост, на високомерие, на омраза, на припряност, на злословие
Безусловна готовност да се усвои и осъзнае същината на Учението и свързаната с него обредност, без да им се натрапват чужди и несвойствени наноси от духовно чужди им общества и етноси
Вярност към началата и духовната практика на Учението
Здравомислие и отговорност за изказаните оценки, съждения и възражения, за споделените тълкувания на факти и обстоятелства относно Учението

Благодарение на Пътуващите семинари, които фондация „Виделей” провежда по пътя на богомилите в Европа, наш приятел стана знаменитият френски богослов и историк Мишел Муние, изследовател на „катарското богомилско християнство”. Той желае да бъде наш гост напролет, защото вярва, че тук ще има възможност да пие от извора на духовността. Но припрени наши познати избързаха да го осветлят, че ние се делим на групи и вместо да работим заедно, си съперничим за влияние. Затова в писмо до нас той помоли когато дойде тук да ни намери единни.
Нека тогава той да чуе от нас истини за богомилството, които не са достигнали до него, но не и приумици, които може да се окажат не по-малко зловредни от тенденционните фалшификации на инквизицията, които той подробно изследва в своя капитален труд.
Източник: bukovski.blog.bg

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!