Къде е националният дух на България?

Новогодишен Реквием за националният дух на България

Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев -посланик, Председател на Геополитически център Евразия.

Скоро ще изпратим в историята 2015 година и ще срещнем Новата 2016 година. Това ще бъде годината, в която би следвало да отбележим 620 години от поробването на България от Османо-турската империя. Властниците интуитивно, без да помнят историята и без да са си направили необходимите изводи за своята политика ще отбележат тази годишнина, следвайки васалния си инстинкт с помпозно посрещане на идеолога на неосманизма – премиер министъра на Турция Ахмет Давутоглу, предшествано преди месец от презентацията на книгата му за “великата” цивилизационна роля на османлиите по нашите земи и навсякъде, където се е простирала Османската империя. Представители на властта и някои т.нар. учени от БАН могат да му дадат и почетна титла “доктор хонориус кауза”, така както дадоха на онзи византиец, представляващ по наследство Вселенската патриаршия Вартоломей І. На свой ред, за да не остане незабелязан, онзи прецедент, играещ ролята на президент, олицетворяващ държавата България, може и на Давутоглу да даде най-високия държавен орган “Стара планина” І ст., така както го даде на Вартоломея.

И ще го правят всички тези майкопродавци, защото за тях гласуват упоени от приказките на добре хранените от соросоидните корита протестъри и анализатори по публичните медии, смачкани от бедност и оглупели от примитивния антикомунизъм, както и не освободили се от примитивния комунизъм старци и безработни, а също цигани, които продават и препродават покрай гробищните паркове своите повехнали цветя, цигани, които ровят в кофите за някоя и друга пластмасова бутилка, които продават контрабандни цигари по пазарите, но които инфантилните евробюрократи нарекоха роми, демек свободни хора. И разбира се, за тези майкопродавци ще гласува армията държавни чиновници, които треперят да не загубят единствената си работа, защото нищо друго не могат, и защото нищо друго не работи. Всички те, водят и са водени неотклонно към ново робство, така както са водели България Иван Александър и цялата глутница феодали –сепаратисти, разкъсали я на седем Българии, докато в същото време горите са били пълни с оглупели отшелници, които са се спасявали като са яли корени и треви, вместо да хванат мечовете и копията и с щитовете на мощна фаланга да срещнат азиатските орди.

И това е станало тогава, както постепенно се подготвя и сега, защото българският национален дух е бил смачкан, поруган и убит в душите на многото особи, наричащи се българи, за които собственото им биологическо оцеляване е било по-важно от запазването на държава им и свободата им.

Преди години големият руски академик-славист Дмитрий С. Лихачов, възторгвайки се от ролята на България в покръстването и приемането на писмеността и развитата литература от Киевска и цялата останала Рус написа, че България е устояла през петте века османо-турско робство, защото е била “държава на духа”. Своите възторзи от Златния век на Симеонова България сподели и британецът Арнълд Тойнби в своето 12-томно “Изследване на историята”, посочвайки че през 9 и 10 век в Европа има само три големи християнски империи – Византия, Франкската свещена империя и Българската империя. Това означава, че във времената на Симеон българинът не е бил сведен до състоянието на биологично същество –животно, което използва цялата си съзнателна дейност, за да задоволява само биологическите си инстинкти, просто до биологическо оцеляване, а е имал отношение към държавата си и към своя народ, към своите съседи и към други народи. Иначе нямаше войникът Георги от разказа за иконата на Свети Георги да отговаря на питащия го, “но нали вие там бяхте българи, славяни и други”, че всички са били българи, нямаше княгиня Олга, племенницата на цар Симеон Велики да убеди своя внук Владимир (Красное Солнишко) Киевска и цялата останала Рус да приеме православното християнство, така както прави това другата племенница на Симеон Велики Елена с полското Краковско воеводство, което поне сто години изповядва православно християнство. И не най-накрая, нямаше Константин Костенечки да прави реформи на сръбския език, а Киприан и Григорий Цамблак нямаше да са патриарси на Москва и цяла Русия, и Киевски патриарси.

И ако в тези предновогодишни дни апатията, инерцията, простотията, примитивния индивидуализъм и егоизъм на значими маси от народа ни ме карат да пиша този Реквием на националния дух на България, който е угаснал, то все пак други неща ме карат да включа във финала и някои оптимистични нотки и тонове.

Защото народът, будният, не баламосваният от книжките на такива медийни шутове като С. Трифонов и дежурни дисиденти, дундуркани и по времето на Т. Живков и при демокрацията, не зомбиран от дърдоренията на псевдоанализатори и политическата номенклатура, която само сменя партийните етикети на своите татковци, но без да е изчистила докрай картончетата от ДС, (които, по мнението на един полковник в началото на промените, наричани преход, са прибрани по надлежен начин и при нужда се вадят), този народ тръгва към своята свобода.

И първото условие, за да се извоюва тази свобода и България да възкръсне като народ и държава, която е имала не само славно минало, но има зададени от Бога и от предците енергия и воля да има и славно бъдеще е тя да възвърне своя велик национален дух, дух на единството на целия народ, който решително да изхвърли на бунището на своята история цялата тази клика, водена от един пожарникар, който в началото на своя възход към върховете на властта има глупостта да си признае, че е прочел в живота си само една книга, че не е ходил на театър и на концерт с класическа музика, но който е станал д-р за дисертация върху особеностите на разгъване на маркуч в гориста местност, тази клика организирана от неговия партиен строител- физкултурника, който е имал отлични оценки само по бягания на средни разстояния. Време е народът да ги изрита от властта и да ги застави да правят само онова, което действително могат, а не да управляват държавата България. И това трябва да стане още през тази настъпваща с тъжния си юбилей 2016 година, която обаче е годината и на българското възкръсване преди 140 години в огъня на Април 1876 година!
Източник: mediaorel.com/

Ние от Blife.eu ще добавим и тази 2016г. може да се очаква да има най-антибългарската политика в историята ни!

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!