Руската Америка и “леденият куфар”!

Руската Америка и “леденият куфар”!


Сиромаси-и-и! Бедняци-и-и! – крещи гневно чукча на брега на океана срещу Аляска.
– Какво се дереш, бе, на кого си се развикал? – попитал негов приятел.
– На американците! Намерили пари за Аляска, а не се бръкнали да купят и Чукотка! – отвърнал ядосано чукчата.

Това е само един от многобройните вицове по повод сделка между САЩ и Русия за покупко-продажбата на Аляска. Цената е внушителната за времето си със сума 7.2 милиона долара и предизвиква доста вълнения.

Общата площ на Руска Америка, както по това време е известна Аляска, възлиза на 1 518 800 квадратни километра. През 1853 година руският генерал-губернатор на Източен Сибир граф Николай Муравиев-Амурски докладва на император Александър Втори в Москва, че според него раздялата с тази територия е неизбежна, тъй като разходите за поддръжка на американските руски владения са значителни и изтощават хазната.

Efekt 2

В същото време парите от продажбата й биха оказали стратегически важна помощ за укрепване на позициите на Русия в Азия по тихоокеанското крайбрежие, където Британската империя продължава своето проникване и увеличава влиянието си.

Кое кара сибирския генерал-губернатор да предложи доброволен отказ от територия – нещо, за което откакто свят светува се водят безпощадни войни? Трябва да се върнем малко назад във времето. Първото руско селище в Северна Америка се създава през 1772 година на остров Уналашка. Постепенно търговци, казаци и гонещи бързо забогатяване авантюристи заемат всички Алеутски острови, Александровския архипелаг и крайбрежната част на полуостров Аляска.

През 1799 година се създава Руско-американската компания с управител А.А. Баранов. Тази компания фактически започва да управлява колониите на Русия, които формално са подвластни на Източносибирския генерал губернатор.

Последната придобивка на Русия на американския континент е Форт Рос, намиращ се на 80 км на север от Сан Франциско в Калифорния. Той е основан от руския търговец Иван Кусков през 1812 година. Оттогава териториите, които условно се наричат Руска Америка, придобиват законен вид, макар че руснаците в тях са абсолютно малцинство – едва 2500 души на фона на 70 000 индианци и ескимоси.

Както всички колониалисти обаче,руснаците подлагат на хищническа експлоатация новата си придобивка.
Започват безогледен лов предимно на видри, които се ценят заради кожата. Именно благодарение на този „морски лов“ руснаците в Аляска напълно избили дружелюбните и безобидни стелерови крави – морски бозайници, които ловците изтребвали за храна.

Съсипването на екосистемата се извършва по следния начин: руснаците в колониите били малко, но добре въоръжени и достатъчно безскрупулни. За работници те използват индианци и ескимоси. Търговците действат уж от името на „Белия Цар“ (т.е. Господаря Император) и облагат местните общини с тежки данъци. Понякога колонистите устройват истински разбойнически набези върху селищата на туземците, вземайки от тях всички кожи и хранителни запаси. След подобни рейдове докараните до просяшка тояга клетници нямат друг изход, освен да се превърнат в работна сили на „касякам“, както в Аляска наричат казаците.

Затова не е изненада, че местното население люто ненавижда пришълците. Масло в огъня наливат и истинските казаци, които често отвличат и изнасилват местни жени, а в добавка и Руската православна църква руши безпощадно светилищата на езичниците. Всичко това предизвиква бунтове и вълнения, чието потушаване гълта все повече и повече пари от хазната.

Докладът на граф Муравиев-Амурски не води до бързи последствия, но в царска Русия никога нищо не се е правило бързо. Катализатор за държавната машина се оказва загубата на Кримската война (октомври 1853-февруари 1856 година), след която окончателно се затвърждава убеждението, че поради силния британски флот е безсмислено прякото владение на ледените планински територии в Америка. Така през 1867 година „куфарът с лед“, както наричали в двореца Аляска, е продаден за 100 години на САЩ.

За руската позиция по продажбата решаваща роля изиграва министърът на външните работи Александър Горчаков, който на Берлинския конгрес заема профренска позиция с цел баланс на силите, макар че това му носи упреците на Московския славянски комитет, че е предал интересите на българите. Сред най-видните постоянни критици на външната му политика са Иван Аксаков, Константин Победоносцев, писателят Фьодор Достоевски и императрица Мария Александровна.

Но купувачите съвсем не са толкова щастливи, колкото може би си мислите. Според американския Конгрес сделката изглежда изключително неизгодна, защото е свързана със значителни разходи по поддръжката на това огромно и отдалечено от източното крайбрежие владение, а страната няма излишни пари след разорителната гражданска война. Все пак стратезите на Белия дом се налагат и на 18 октомври 1867 година Аляска официално преминава в патримониума на Съединените щати. Същият ден в САЩ е въведен официално и григорианският календар и жителите на Аляска от 5 октомври се събуждат на 18 октомври.

Кой е бил крив и кой прав в споровете в Конгреса показва присъдата на времето – покупката на Аляска се оказва второто по значимост териториално разширение на САЩ след купуването на Луизиана.
И още нещо – това се превръща в най-доходната сделка в света. Руска Америка е купена за два цента на акър (един акър е равен на малко над 4 декара) или за по малко от половин цент на декар. За тези пари дори по онова време не е можело да се купи черга със същата площ! Да си представим, че днес оценяваме територията на Аляска като парцел за продан на несъществуващата в реалния пазар цена от 100 долара на декар. Тогава щатът би струвал 37 милиарда долара. В сметката не влизат златните залежи под земята и находищата на нефт и газ в региона, които се оценяват на 100-180 милиарда долара…

Всъщност сделката е сключена през 1867 година, но е ратифицирана през следващата 1868 година и това е причината в историята да се срещат два варианта за срока на споразумението между Русия и САЩ. В действителност Русия продава Аляска на САЩ за срок от 100 години, ако за начална дата се приеме 1867 година, или за срок от 99 години, ако се брои от ратифицирането на сделката през 1868 година.Цената от 7,2 милиона долара днес се равнява на 1.67 милиарда долара.

Денят на официалното предаване на Аляска на американците се празнува всяка година на 18 октомври, като „Денят на Аляска“, а денят на сключването на сделката се празнува всеки последен понеделник на март като „Денят на Сюард“, по името на държавния секретар от онова време, Уилям Сюард.

Въпросните сто години по сделката са отдавна изтекли. През 1967-1968 година правителството на СССР нямало формално основание да иска връщането на Аляска, защото след революцията Ленин анулира всички дългове, вземания и договори, сключени от правителствата преди него. Дълговете на Русия, разбира се, надвишават вземанията към онзи момент, затова Ленин със сигурност се мисли за много хитър. Съветска Русия отказва да плаща задълженията си, но също така и не претендира за отпуснатите от царските правителства кредити и други вземания. Договорът за продажба на Аляска за 100 години попаднал в числото на анулираните от Ленин.

Самата Аляска е приета като 49-и щат на САЩ чак на 3 януари 1959 година и обяснението за това е, че в историята, както и в живота, между великото и комичното понякога има дори по-малко от крачка.
Комичното в случая е, че Съветският съюз не повдига официално въпроса за връщането на Аляска след изтичането на договорения от Александър Втори 100-годишен „наем“, за да не научат самите руснаци какви мъдри държавнически решения е вземал обожествяваният съветски вожд Ленин. За комунистическата върхушка е много по-изгодно вината за загубата на Аляска да се стоварва отново и отново върху Александър Втори! Но комичното не свършва дотук.

Всъщност милионите долари от продажбата на Аляска така и не стигат до Русия.
Според една от версиите сделката е платена в злато от страна на американците, а кюлчетата са натоварени на кораба „Оркни“, който поема курс от Аляска до Санкт Петербург. В Балтийско море обаче на борда избухва бунт, част от моряците решават да завладеят кораба и да избягат със златото. Между изменните и верните на царя и капитана матроси избухва истинско сражение, което завършило без победители, защото морето погълнало кораба заедно със златото и двете биещи се групи.

Има и другата, може би по-правдоподобна версия за това как разплащането за огромното парче земя на северозападния ъгъл на Северна Америка не стига до Москва. Според нея плащането по сделката е превъртяно по един много злощастен начин в Лондон. Руският посланик в САЩ Едуард Стекл получава във Вашингтон чек на стойност 7,035 милиона долара. Има публикувани дори снимки на този чек.

От общата цена по сделката в размер на 7.2 милиона долара. той задържа за себе си 21 хиляди долара, а за 144 хиляди долара се твърди, че е раздал като подкупи на сенатори за гласуването на ратификацията в Конгреса. Чекът е осребрен в Лондон и там корабът „Оркни“ е натоварен с купените с доларите злато. Още при конвертирането на доларите в британски лири, а после и в злато, са „изгубени“ около 1.5 милиона долара, Накрая корабът, както и товарът му, са прилежно застраховани в лондонска застрахователна компания, което също е солиден разход.

Потъването на „Оркни“ е отбелязано на 16 юли 1868 година, според едни сведения в Балтийско море, а според други, които са представени по-късно пред застрахователната компания – при подхода към пристанището в Санкт Петербург. Въпреки че абсолютно нищо не е намерено или извадено от него, е предявен иск за обезщетение на кораба и товара, а компанията пък  избягва плащането, като обявява банкрут.

Историята на продажбата на Аляска има начало, но няма край. Русия не се е простила окончателно с мечтата да си върне „куфара с лед“, който вече е куфар с милиарди. В страната на Путин върви петиция за присъединяване на Аляска към Русия, подписана от десетки хиляди души. По този повод ще завършим с още един виц, тръгнал след анексирането на Крим от Русия.

– Една сутрин казах на Владимир, че искам крем, и виж какво стана. Сега ме е страх да му кажа, че искам каляска! – разказвала любимата на Путин на най-близката си приятелка.
По материали от интернет

Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!

Loading...

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.