Централната банка на Русия започна да купува китайски юани, за да диверсифицира резервите си в чужда валута, които на този етап са основно в евро и американски долари. Целта е страната да стане по-малко уязвима на Западните санкции, съобщава радио Свободна Европа.
В края на септември 2015 година юанът не фигурираше в резервите в чуждестранна валута на банката. В понеделник обаче институцията обяви, че китайската валута е представлявала 0.1% от резервите в края на миналата година.
Преди хода на Русия само малка група държави, предимно от Азия, купуваха юани за резервите си.
Москва и Пекин се сближиха политически и икономически значително, след като ЕС и САЩ наложиха санкции на Русия заради анексирането на Крим от Украйна през 2014 година.
Говорител на Руската централна банка заяви, че активите в юани все още не се отбелязват като част от официалните запаси в злато и чуждестранна валута, защото Международният валутен фонд не е дал статус на китайските пари като резервна валута.
Очаква се обаче такъв статус да бъде даден през октомври. Това ще бъде и важен момент за признаването на Китай като глобална икономическа сила.
Дялът на американския долар в руските банкови резерви в чуждестранна валута е бил 47.5% през четвъртото тримесечие. Резервите в евро са намалели от 38.9% в края на третото тримесечие на 2015 година до 37% в края на миналата година. С малко се е увеличил дялът на британския паунд – от 9.5% до 9.9% през разглеждания период.
Русия се опитва да диверсифицира резервите си, включително чрез купуване на злато, за да направи икономиката си по-устойчива на външен натиск, включително санкции. Икономиката на страната се стабилизира след сериозна рецесия миналата година, когато беше отчетен спад на БВП с 3.7%, причинен както от санкциите срещу страната, така и от ниските цени на петрола.
Екипът на Blife.eu Ви благодари за доверието с молба към Вас споделяйте публикациите ни истината има право да бъде чута.Благодарим Ви!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.