Защитата поиска още като свидетел по делото да бъде призован комисар Валентин Цолевски. Той трябва да обясни дали е имал нарочни контакти със свидетели по процеса и дали докато делото е било пред първата съдебна инстанция в Шумен, ежедневно е контактувал с прокурор Ася Петрова.
Другото искане на защитата на Стоянов беше свързано с изготвянето на счетоводна експертиза, която да установи какви дялове са придобили Емил Кюлев и „ДЗИ Банк” от „Тракия банк”, какви дялове е следвало да получи подсъдимия Георги Вълев и сключвал ли е убитият бизнесмен Румен Рачев договори с „ДЗИ Банк”.
Варненският апелативен съд провежда второто заседание по делото „Килърите“. На 12 ноември процесът бе отложен, за да имат възможност адвокатите на подсъдимите да се запознаят с нови документи, представени от прокуратурата.
На първа инстанция делото бе гледано в Шуменския окръжен съд и освен Сумиста подсъдими са Васил
Костов-Кеца, Янко Попов – Туцо, Георги Вълев, Петър Атмаджов и Райчо Станев.
Срещу тях са повдигнати обвинения за три убийства, палежи и други престъпления.
Стоянов, Костов и Вълев получиха доживотни присъди. Попов бе осъден на 17 години затвор, Стойнев – на 15, а Атмаджов – на 4 години лишаване от свобода.
Заседанието днес започна с изслушване на тройна съдебно-медицинска експертиза за здравословното състояние на Янко Попов.
Според адвоката на Попов здравето на подсъдимия е силно влошено след прекаран исхeмичен инсулт и без възможност за рехабилитация в условията на ареста.
Самият Попов заяви, че условията в шуменския арест били нечовешки, там нямало свеж въздух и възможност за движение, поради което здравословното му състояние се е влошило, и също поиска съдът да измени мярката му от „задържане под стража“ в „домашен арест”.
Съдът остави без уважение искането на адвокатите, тъй като според лекарите трите заболявания на Попов датират отпреди ареста му и могат да се лекуват амбулаторно с лекарства.
По публикацията работи: Анисия Иванова
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.